За миг беше склонен да се откаже от всичко и да се махне от там. Може да се върне в Сконе и да помоли някой от другите да се свърже с Екберг. А може да го направи и сам. Ако сега си тръгне от Йевле, навярно ще се прибере с по-ранен полет на „Стуруп“.
Естествено, не си тръгна. Валандер никога не би могъл да победи старшината, който носеше в себе си и който го надзираваше дали си изпълнява задълженията. Не пътуваше на разноските на данъкоплатците, за да си седи в колата и да зяпа дъжда. Излезе и пресече улицата.
Юан Екберг живееше на най-горния етаж. В сградата нямаше асансьор. От вътрешността на един апартамент се чуваше жизнерадостен акордеон. Някой пееше. Валандер се спря на стълбището и се заслуша. Беше полка. Усмихна се на себе си. Онзи, дето свири на акордеона, не си губи времето да зяпа безрадостния дъжд, помисли си той и продължи нататък.
Вратата на Екберг имаше вградени стоманени резета и допълнителна ключалка. Валандер натисна звънеца. Инстинктивно усети, че някой го наблюдава през шпионката. Позвъни отново, сякаш за да съобщи, че няма лесно да се откаже. Вратата се отвори. Имаше верига. В антрето беше тъмно. Мъжът, чийто силует се очертаваше вътре, беше много висок.
— Търся Юан Екберг — каза Валандер. — От криминалната полиция съм и идвам от Юстад. Ако вие сте Екберг, трябва са говоря с вас. Не сте заподозрян в нищо. Просто ми е необходима информация.
Гласът, който му отговори, беше рязък, почти писклив.
— Не говоря с полицаи. Независимо дали са от Йевле или от другаде.
Безсилието моментално изчезна. Валандер незабавно реагира на пренебрежителното отношение на мъжа. Не е бил толкова път само за да го изпъдят още на прага. Извади полицейската си карта и я показа високо.
— Работя по разкриването на две убийства в Сконе — обясни той. — Предполагам, че може и да сте чели за тях във вестниците. Не съм дошъл чак дотук, за да стоя пред вратата ви и да водя дебати. Вие сте в пълното си право да ме отпратите. Ала ще се върна. И тогава ще бъдете принуден да дойдете с мен в полицейското управление в Йевле. Можете да избирате.
— Какво искате да знаете?
— Или ме пуснете да вляза, или вие излезте — заповяда Валандер. — Няма да стоя да си приказваме през процепа на врата.
Вратата се затвори. После пак се отвори. Беше откачил веригата. В антрето светна силна лампа. Валандер се изненада. Беше нарочно разположена така, че да удря посетителя право в очите. Валандер последва мъжа, чието лице все още не беше видял. Влязоха във всекидневната. Пердетата бяха дръпнати, лампите запалени. Валандер се спря на прага. Бе като да прекрачиш в друго време. Стаята приличаше на реликва от петдесетте години. До стената имаше джубокс. Блестящите неонови цветове танцуваха под пластмасовия капак. Беше „Вюрлицер“. По стените имаше филмови афиши, на един от тях се мъдреше Джеймс Дийн, но останалите бяха предимно от различни военни филми. „Мъже в действие“. Американски морски пехотинци, които се сражават на японския бряг. От стените висяха и много оръжия. Байонети, мечове, револвери с дълги цеви. В стаята имаше диван и кресла от черна кожа.
Екберг стоеше и го наблюдаваше. Имаше късо подстригана коса и сякаш бе слязъл от някой афиш, като окачените на стената. Носеше шорти в защитен десен и бял потник. По ръцете си имаше татуировки. Мускулите му изпъкваха. Валандер разбра, че пред него стои културист. Погледът на Екберг го пронизваше.
— Какво искате?
Валандер въпросително посочи един от столовете. Мъжът кимна. Валандер седна, а Екберг остана прав. Запита се дали Екберг изобщо е бил роден, когато Харалд Бергрен е водел отвратителната си война в Конго.
— На колко сте години?
— Това ли сте дошли да ме питате чак от Сконе?
Валандер усети, че мъжът го дразни. Не се и опита да го скрие.
— Да, измежду много други работи. Ако не отговаряте на въпросите ми, прекъсваме начаса. Ще се наложи да ви привикам в участъка.
— Заподозрян ли съм в някакво престъпление?
— А извършили ли сте такова? — върна му топката Валандер. Каза си, че в момента нарушава всички правила от полицейския кодекс.
— Не — отговори мъжът.
— Тогава да започнем отначало — продължи Валандер. — На колко години сте?
— На трийсет и две.
Оказа се, че не греши. Когато Екберг се е родил, Хамаршьолд вече е бил загинал година по-рано в самолетната катастрофа до Ндола.
— Дойдох тук, за да поговоря с вас за шведските наемни войници — обясни той. — Присъствието ми тук се дължи на това, че все едно сте си окачили табела. Публикувате обяви в „Терминатор“.