— Освен това имам портфейл от акции, които за момента се развиват добре. Ликвидността ми засега е стабилна.
Валандер реши, че Екберг казва истината. Върна се към наемниците.
— Защо се интересувате толкова много от наемни войници?
— Те олицетворяват толкова много от най-доброто в културата ни, което, уви, е на път да изчезне.
У Валандер незабавно се надигна неодобрение. Най-трудно му беше да преглътне това, че Екберг изглеждаше твърдо убеден. Запита се как е възможно това. Мина му през ума дали и другите от играчите на шведската борса нямат татуировки като Екберг. Дали това не предвещаваше, че финансистите на бъдещето и шведският бизнес елит ще се състоят от културисти, които си имат автентичен джубокс във всекидневната?
Валандер отново се върна към темата.
— Как са набирали хората за Конго?
— В Брюксел е имало определени барове. А също и в Париж. Всичко е ставало много дискретно. Впрочем, както и сега. Не на последно място и заради това, което стана в Ангола през 1975-а.
— Какво е станало тогава?
— Група наемни войници не се изтеглили навреме. Били заловени в плен след края на войната. Новият режим назначил съдебен процес. Повечето били осъдени на смърт и разстреляни. Всичко това било много жестоко. И напълно излишно.
— Защо са били осъдени на смърт?
— Защото са били наемници. Като че има някаква разлика! Войниците винаги са наети по един или друг начин.
— Но те не са имали нищо общо с тази война! Дошли са от другаде. Участвали са, за да спечелят пари.
Екберг пренебрегна коментара на Валандер. Сякаш беше под достойнството му.
— Щели да се изтеглят от зоната на сраженията навреме, но загубили двама от взводните си командири в битките. Самолетът, който е трябвало да ги прибере, се приземил на погрешното летище в пустошта. Преследвал ги лош късмет. Петнайсетина души били пленени. По-голямата група се измъкнала. Повечето продължили към Южна Родезия. В едно голямо имение до Йоханесбург днес се издига паметник на екзекутираните в Ангола. Наемни войници от цял свят се стекли там при откриването на паметната плоча.
— Имало ли е шведи сред екзекутираните?
— Били са най-вече англичани и немци. На роднините били предоставени четирийсет и осем часа да приберат телата. Почти никой не го направил.
Валандер се замисли за възпоменателния монумент до Йоханесбург.
— С други думи, съществува голямо единство между наемните войници от различните краища на света?
— Всеки отговаря за себе си. Но единството съществува. Трябва да съществува.
— Навярно мнозина стават наемници именно поради тази причина? Че търсят единство?
— Парите идват на първо място. После приключението. Сетне единството. В този ред.
— Тоест истината е, че наемниците убиват за пари?
Екберг кимна.
— Естествено, че е така. Наемните войници не са някакви чудовища, а човешки същества.
Неприязънта на Валандер се засилваше. Съзнаваше, че Екберг застава зад всяка своя дума. Отдавна не бе срещал човек с такива твърди убеждения. Нищо чудовищно няма у тези войници, които убиват когото и да е срещу точната сума пари. Напротив, това бе определение за тяхната човечност. Поне според Юан Екберг.
Валандер извади копие на снимката и я сложи на стъклената масичка пред себе си. После я бутна към Екберг.
— Имате афиши от филми по стените. Ето ви тук една истинска снимка. Направена в онова, което навремето се е наричало Белгийско Конго. Преди повече от трийсет години. Още не сте бил роден. Представлява трима наемни войници, единият от които е швед.
Екберг се наведе и взе снимката. Валандер чакаше.
— Познавате ли някого от тримата? — попита после.
Назова две от имената. Тери О’Баниън и Симон Маршан.
Екберг поклати глава.
— Не е нужно това да се истинските им имена. А имената им като наемници.
— В такъв случай това са имената, които са ми известни. Мъжът, застанал в средата, е швед — продължи Валандер.
Екберг се изправи и изчезна в една съседна стая. Върна се с лупа в ръка. Отново започна да изучава снимката.
— Името му е Харалд Бергрен — уточни Валандер. — И заради него дойдох тук.
Екберг не каза нищо. Продължи да гледа снимката.
— Харалд Бергрен — повтори Валандер. — Водил си е дневник по време на войната. Познавате ли го? Знаете ли кой е?