Първото впечатление на Валандер, щом пристигна на мястото, където е стоял куфарът, бе, че е сложен там, за да бъде намерен.
Отново елементът на показност.
Валандер се върна към входа. Започна отначало. Рюнфелд излиза на улицата. Ще започне пътешествие, което очаква с нетърпение. Ще ходи в Африка, за да разглежда орхидеи.
Мислите му бяха прекъснати от преминаващ автомобил.
Валандер започна да снове напред-назад пред входа. Замисли се и над теорията, че преди десет години Рюнфелд е убил съпругата си. Подготвил дупка в леда и я е оставил да пропадне. Бил е брутален човек. Пребивал е жената — майка на децата му. Докато повърхността е мил цветар със страст към орхидеите. И сега ще заминава за Найроби. Всички, които са разговаряли с него в дните, преди да замине, единодушно потвърждаваха огромното му вълнение. Един мил човек, който в същото време е бил чудовище.
Валандер продължи разходката си до цветарницата. Мислеше за взлома. За петната от кръв по пода. Два или три дни след като Рюнфелд е бил видян за последно, някой прониква с взлом. Нищо не е откраднато. Нито едно цвете. По пода има кръв.
Валандер отчаяно поклати глава. Има нещо, което му убягва. Всеки пласт криеше под себе си нов. Йоста Рюнфелд. Любител на орхидеите и насилник. Холгер Ериксон. Човек, който обича да наблюдава птиците, поет и търговец на коли. Около когото витае мълвата за брутални изстъпления към другите.
Жестокостта им е общият знаменател, каза си Валандер. По-точно казано, прикритата жестокост. В случая на Рюнфелд е по-видна, отколкото при Холгер Ериксон. Слуховете обаче бяха налице.
Закрачи обратно към входа. Рюнфелд излиза на улицата. Оставя куфара. При положение, че се е случило на сутринта. Какво прави след това? Чака таксито. Ала когато то пристига, той вече е изчезнал.
Валандер се спря насред крачката. Рюнфелд чака такси. Възможно ли е да е дошло друго такси? Фалшив таксиметров автомобил? Рюнфелд знае само, че е поръчал кола, не и коя точно ще дойде. Нито пък кой ще е шофьорът. Влиза в колата. Шофьорът му помага с куфара. Сетне потеглят към Малмьо, но не стигат по-далеч от „Маршвинсхолм“.
Възможно ли бе да е станало така? Възможно ли бе Рюнфелд да е бил държан в плен близо до горичката, където го откриха? Ала куфарът е намерен край шосето за Хьоор. В съвсем друга посока. Посоката към Холгер Ериксон.
Валандер забеляза, че не можеше да стигне по-нататък. Дори и на него му бе трудно да повярва, че се е появило друго такси. От друга страна, вече не знаеше на какво да вярва. Единственото сигурно нещо бе, че каквото и да се е случило пред входа на Рюнфелд, то е било добре планирано. От някой, който е знаел, че Рюнфелд заминава за Найроби.
Валандер се върна в участъка. Видя, че колата на Нюберг е лошо паркирана при входа. Значи куфарът бе дошъл.
На масата в съвещателната зала имаше постлан найлон, върху който бяха сложили куфара. Все още не го бяха отворили. Нюберг пиеше кафе заедно със Сведберг и Хансон. Валандер се досети, че са го изчакали да се върне. Мартинсон говореше по телефона. Вероятно с някое от децата си. Подаде му ключовете от колата.
— Колко дълго е стоял там куфарът? — попита Валандер.
Отговорът на Нюберг го изненада. Не беше каквото очакваше.
— Най-много два дни — отвърна Нюберг. — Във всеки случай не повече от три.
— С други думи, през повечето време е бил съхраняван на друго място — уточни Хансон.
— Тук изниква и друг въпрос — намеси се Валандер. — Защо извършителят се е отървал от него едва сега?
Отговор нямаше. Нюберг си сложи чифт найлонови ръкавици и отвори капака. Понечи да извади дрехите, поставени най-отгоре, когато Валандер го помоли да почака. Надвеси се над масата. Не знаеше какво бе привлякло вниманието му.
— Имаме ли снимка на това? — попита той.
— Не и на отворения куфар — отвърна Нюберг.
— Погрижи се — нареди Валандер. Беше убеден, че има нещо в начина, по който е подреден куфарът, което го накара да реагира. Само дето в момента не можеше да каже точно какво.
Нюберг излезе от стаята и се върна с фотоапарат. Понеже кракът го болеше, инструктира Сведберг да се качи на един стол и да направи снимките.
После извадиха съдържанието на куфара. Рюнфелд е смятал да пътува из Африка с малко багаж. В куфара нямаше нищо необичайно. В страничните джобове откриха пътните му документи. Имаше и значителна сума в долари. На дъното откриха няколко бележника, книги за орхидеи и фотоапарат. Стояха безмълвно и разглеждаха различните предмети. Валандер трескаво търсеше онова, което бе привлякло вниманието му, когато отвориха капака на куфара. Нюберг бе извадил несесера. Изучаваше надписа на шишенце с хапчета.