Беше дванайсет и четвърт, когато Валандер обяви края на заседанието. Решиха да се срещнат рано на следващата сутрин, за да планират по-нататъшната работа по разследването. Което означаваше преди всичко да преценят дали не трябва да променят нещо в метода си на работа, след като откриха куфара.
Ан-Брит Хьоглунд остана по време на срещата. На два пъти излиза от стаята за по няколко минути. Валандер предположи, че се обажда вкъщи, за да говори със съседката, която й гледа децата. Преди да си тръгнат, Валандер я помоли да остане още няколко минути. Веднага съжали. Не беше редно да я задържа повече. Но тя отново седна на стола си и изчака, докато другите се разотидоха.
— Искам да направиш нещо за мен — помоли я той. — Искам да преразгледаш всичко случило се до този момент от гледната точка на жена. Настоявам да прегледаш следствените материали и да си представиш, че търсим жена, а не мъж. Започни работата си от две отправни точки. В единия случай ще приемеш, че е действала сама. В другия — че е намесена поне най-малкото като съучастник.
— Смяташ, че са били поне двама?
— Да. Единият от които е жена. Естествено, може да са замесени и повече лица.
Тя кимна.
— Започни колкото се може по-скоро — продължи Валандер. — За предпочитане още утре. Искам да свършиш първо това. Ако имаш друга важна работа, която не търпят отлагане, прехвърли я на някой друг.
— Мисля, че Хамрен от Стокхолм ще е тук утре — каза тя. — Ще дойдат и един-двама полицаи от Малмьо. Мога да прехвърля част от работата на някой от тях.
Валандер нямаше какво повече да каже. Но въпреки това продължиха да седят.
— Наистина ли смяташ, че е жена? — попита тя.
— Не знам — отвърна Валандер. — Опасно е да придаваме на улики като куфар и аромат на парфюм по-голямо значение, отколкото имат. Но не мога и да пренебрегна това, че цялото разследване все ми се изплъзва. Имаше нещо странно, още от самото начало. Още докато стояхме там при рова, където Ериксон висеше на бамбуковите пръти, ти каза нещо, над което често се замислям.
— Че всичко изглеждаше така обмислено?
— Езикът на убиеца. Това, което видяхме, миришеше на война. Холгер Ериксон екзекутиран в капан за диви животни.
— Може би е война — отбеляза замислено тя.
Валандер я изгледа внимателно.
— Какво имаш предвид?
— Не знам. Може би трябва да тълкуваме това, което виждаме буквално. Ямите с колове служат за залавянето на зверове. Използват ги и при война.
Валандер тутакси осъзна, че думите й могат да се окажат важни.
— Продължавай — подкани я.
Тя прехапа устни.
— Не мога — отвърна. — Жената, която гледа децата ми, трябва да се прибира. Не мога да я задържам повече. Последния път, когато се обадих, беше ядосана. Това, че й плащам допълнително, не помага кой знае колко.
Валандер не искаше да прекъсват разговора, който бяха започнали. За миг изпита неприязън към децата й. Или може би от съпруга, който никога не си беше вкъщи. Веднага се разкая.
— Ела с мен вкъщи — предложи тя. — Можем да продължим разговора там.
Той забеляза, че е пребледняла и преуморена. Рече си, че не е хубаво да я натоварва толкова. Въпреки това прие поканата. Пътуваха през опустелия нощен град с нейната кола. Бавачката чакаше на прага. Ан-Брит живееше в нова къща, в най-западната част на града. Валандер поздрави, извини се и пое отговорността, задето тя се прибира толкова късно. След това седнаха във всекидневната й. Беше идвал у тях няколко пъти преди. Личеше си, че сред обитателите на къщата има пътешественик. Имаше сувенири от цял свят, но не си личеше присъствието на полицая. Жилището излъчваше уют, който напълно липсваше в неговия апартамент на „Мариягатан“. Тя му предложи нещо за пиене, но той отказа.
— Капан за хищници и война — поде Валандер. — Дотам бяхме стигнали.
— Мъже, които са ловци и мъже войници. Освен това откриваме мумифицирана глава и дневник, воден от наемен войник. Виждаме каквото има за гледане и го тълкуваме.
— Как го тълкуваме?
— Тълкуваме го правилно. Ако убиецът има език, значи можем точно и ясно да разчетем посланието, което ни е оставил.
Валандер внезапно си припомни нещо, което Линда беше казала, докато се опитваше да му обясни какво всъщност включва работата на актьора. За четенето между редовете и търсенето на подтекст.