— Вчера дойдох с колата — отвърна Хамрен. — Не можах да се стърпя.
— Как е в Стокхолм?
— Като тук. Само че по-голямо.
— Нямам представа къде са решили да те настанят — каза Валандер.
— При Хансон. Вече е уредено.
— Имаме среща след около половин час.
— А преди това имам доста материал за четене.
Хамрен излезе от стаята. Без да се замисли, Валандер посегна с ръка към телефона, за да се обади на баща си. Сепна се. Силната, мигновена скръб бликна сякаш от нищото.
Вече нямаше баща, на когото да се обади. Нито днес, нито утре. Никога.
Седеше вцепенен на стола си, уплашен колко много го боли.
Наведе се напред и набра номера. Йертруд отговори веднага. Стори му се уморена и избухна в сълзи, когато я попита как е. И в неговото гърло заседна буца.
— Живея ден за ден — каза тя, щом се успокои.
— Ще се опитам да намина при теб следобеда — рече Валандер. — Няма да стоя много. Но ще гледам да дойда.
— Постоянно си мисля разни неща — каза тя. — За теб и баща ти. Знам толкова малко за вас.
— Това важи и за мен. Можем да се опитаме заедно да попълним празнините.
Затвори с ясното съзнание, че едва ли днес ще да успее да отскочи до Льодеруп. Защо тогава й беше казал, че ще се опита? Сега тя щеше да седи и да го чака.
Цял живот разочаровам хората, помисли си отчаяно.
Ядно строши химикалката, която държеше в ръка. Запокити парченцата в кошчето. Едно падна отвън. Ритна го с крак. За миг го обзе желание да избяга. Запита се кога ли разговаря с Байба за последно. Тя също не се обади. Дали връзката им не бе на път да угасне от само себе си? Кога ще да му остане време да огледа някоя къща? Да си купи куче?
Имаше моменти, когато ненавиждаше професията си. Този бе един от тях.
Застана до прозореца. Виелица и есенни облаци. Прелетни птици, отправили се към топлите страни. Сети се за Пер Окесон, който най-накрая бе решил да се махне. Беше решил, че животът винаги може да бъде и нещо повече.
Веднъж, по време на циганското лято, когато се разхождаха край бреговете на Скаген, Байба каза, че сякаш всички западняци имат една обща мечта за гигантска яхта, която да побере на борда си целия континент и да отплава за Карибите. Разпадането на Източния блок й отворило очите. В осиромашалата Латвия, подобно на острови, имало изобилие от малки радости. Беше открила, че дори и в богатите държави, които сега можеше свободно да посещава, съществува огромна бедност. Море от незадоволеност и празнота. Ето защо хората мечтаят да избягат.
Валандер опита да мисли за себе си като за някоя объркана и изоставена мигрираща птица. Но идеята му се стори толкова идиотска и безсмислена, че веднага я отпъди.
Записа си на бележка, че трябва да се обади на Байба още същата вечер. После видя, че вече е осем и четвърт. Отиде в съвещателната зала. Освен новодошлия Хамрен там бяха и двама полицаи от Малмьо. Валандер не ги познаваше. Запозна се с тях. Единият се казваше Аугустсон, а другият Хартман. Лиса Холгершон влезе и всички седнаха. Приветства ги с „добре дошли“. Нямаше време за повече. Погледна към Валандер и му кимна.
Започна както си бе намислил малко по-рано — от разговора, който проведе с Ан-Брит Хьоглунд след експеримента с подреждането на куфара. Веднага забеляза колебливите реакции на останалите в залата. Точно както беше очаквал. Той също споделяше колебанието им.
— Това е просто още една възможност. Тъй като не знаем нищо, не можем и нищо да изключим.
Кимна към Ан-Брит.
— Помолих за обобщение на разследването от гледната точка на жена — каза той. — Такова нещо не сме правили досега. Не бива нищо да остане непроверено.
Последва разгорещено разискване. Валандер го бе предвидил. Хансон, който тази сутрин, изглежда, се чувстваше по-добре, взе нещата в свои ръце. Приблизително по средата на съвещанието влезе Нюберг. Тази сутрин се движеше без патерица.
Валандер срещна погледа му. Имаше усещането, че Нюберг иска да каже нещо. Погледна го въпросително. Ала той поклати глава.
Валандер слушаше дискусията, без да взима дейно участие. Забеляза, че Хансон се изразява ясно и се аргументира добре. Важното беше да открият несъответствията в разследването и още сега да ги обсъдят.
Към девет направиха кратка пауза. Сведберг показа на Валандер вестника със снимка на новосформираната Браническа гвардия в Льодинге. Няколко други селища в Сконе също щели да последват примера им. Лиса Холгершон бе гледала репортаж във вечерните новини.