— Потегляме натам — съобщи той и се изправи. — Уведомете колегите, че сме го идентифицирали. Погрижете се да издирят съпругата, така че да мога да разговарям с нея. В Лунд има инспектор на име Бирш. Кале Бирш. Познаваме се. Свържете се с него и му кажете, че пътувам натам.
— Позволено ли е да говориш с нея, преди да сме потвърдили самоличността?
— Някой друг ще трябва да го идентифицира. От университета например. Някой друг изследовател на млякото. А сега впрочем целият материал за Ериксон и Рюнфелд трябва да се прегледа наново. Йожен Блумберг. Има ли някаква връзка? Днес трябва да отхвърлим доста работа.
Валандер се обърна към Пер Окесон.
— Мисля, спокойно можем да кажем, че състоянието на разследването току-що се промени.
Пер Окесон кимна, но не каза нищо.
Валандер си взе якето и ключовете за една от полицейските коли. В два и четвърт напусна Юстад. Поколеба се дали да не сложи синята лампа на покрива, но се отказа. Едва ли щеше да пристигне по-бързо.
Стигна в Лунд към три и половина. Една полицейска кола го посрещна на изхода на града и го направлява до „Сириусгатан“. Улицата се намираше в район с еднофамилни къщи, източно от центъра на града. На отбивката към улицата пилотната кола удари спирачки. Там беше паркиран друг автомобил. Валандер видя Кале Бирш да излиза от нея. Бяха се запознали преди няколко години на една голяма конференция на полицаите от Южна Швеция, която се бе състояла в един крайморски курорт на западното крайбрежие. Целта беше да се подобри оперативното сътрудничество в региона. Валандер взе участие в конференцията с голяма неохота. Наложи се тогавашният началник на полицията, Бьорк, да му заповяда да отиде. На обяд случайно се озова седнал на една маса с Бирш от Лунд. Откриха, че ги свързва общият интерес към операта. През годините, от време на време, поддържаха контакт един с друг. От различни места Валандер бе чувал, че Бирш е много способен полицай, но понякога изпадал в тежки депресии. Сега вървеше срещу Валандер и изглеждаше в добро настроение. Здрависаха се.
— Тъкмо ме въведоха в цялата история — заяви Бирш. — Един колега на Блумберг е тръгнал, за да идентифицира тялото. Ще ни съобщят по телефона.
— А вдовицата?
— Все още не е информирана. Решихме да не прибързваме.
— Това може да попречи на разпита — каза Валандер. — Тя вероятно ще изпадне в шок.
— Не мисля, че можем да направим нещо по въпроса.
Бирш посочи една сладкарница от отсрещната страна на улицата.
— Можем да почакаме там — предложи той. — И без това съм гладен.
Валандер също не беше обядвал. Седнаха в сладкарницата, хапнаха сандвичи и пиха кафе. Валандер разказа на Бирш всичко, което се беше случило досега.
— Това напомня случая, който разнищвахте през лятото — поясни той, щом Валандер млъкна.
— Само по това, че извършителят е убил повече от един човек — каза Валандер. — Мотивите се различават.
— Каква всъщност е разликата между това да сваляш скалпове и да давиш живи хора?
— Не мога да го формулирам с думи — отвърна Валандер. — Обаче разликата е огромна.
Бирш не коментира повече.
— Със сигурност не си представяхме това, когато станахме полицаи — отбеляза вместо това.
— Вече почти не помня какво съм си представял — каза Валандер.
— Спомням си един стар комисар — продължи Бирш. — Отдавна не е сред живите. Карл-Оскар Фредрик Вилхелм Сюнесон. Той е почти легенда. Поне тук, в Лунд. Предвиждаше, че това ще стане. Спомням си, че често говореше с нас, младите инспектори, и ни предупреждаваше, че всичко ще става все по-тежко. Насилието щяло да се увеличи, да стане по-жестоко. Обясняваше ни защо. Говореше, че благоденствието на Швеция е като добре замаскирано тресавище. Разрухата ни е заложена. Дори отделяше време да прави икономически анализи и да обяснява връзката между различните видове престъпност. Другото, с което съм го запомнил, е, че беше от малкото хора, които никога не говорят лошо за другите. Можеше да бъде критичен към политици, можеше да разбива на пух и прах предложенията за реформи в полицията с аргументите си. Никога не се съмняваше обаче, че те са продиктувани от добри, но объркани намерения. Обичаше да казва, че добрите намерения, когато не са облечени с разум, водят до по-големи катастрофи от делата, основани на зъл умисъл или глупост. Тогава не разбирах много-много от това, но днес го разбирам.