— Мислех си да седнем при мен — предложи той. — Трябва да прегледаме всичко отначало.
— Да взема ли нещо? — Тя посочи папките и книжата, разпръснати по бюрото.
— Не мисля, че е нужно. Ако нещо ни потрябва, можеш да го донесеш после.
Тя отиде с него в кабинета му. Валандер се обади на централата и каза, че не желае да го безпокоят. Не уточни докога. Това, което си бе наумил, щеше да им отнеме доста време.
— Помниш, че те помолих да прегледаш наново събитията и да потърсиш женски почерк.
— Направих го — отвърна тя.
— Трябва отново да прегледаме целия материал — продължи той. — Това и ще направим сега. Убеден съм, че някъде има точка, от която можем да осъществим пробив. Просто още не сме я забелязали. Подминали сме я. Щурали сме се напред-назад покрай нея, тя си е била там, но ние сме гледали в друга посока. И сега съм абсолютно сигурен, че е замесена жена.
— Защо смяташ така?
Той й разказа за разговора с Кристина Блумберг. За това как раздра блузата си и показа белезите от тормоза, на който е била подлагана.
— Говориш за малтретирана жена — отбеляза тя. — Не за убийца.
— Може би е едно и също — каза Валандер. — При всички случаи трябва да разбера дали съм прав, или греша.
— Откъде да започнем?
— От началото. Като в приказката. А първото нещо, което е станало, е, че някой в Льодинге е копал в един ров и е заложил капан за Холгер Ериксон. Представи си, че е става дума за жена. Какво виждаш тогава?
— Разбира се, не е невъзможно. Нямаше нищо твърде голямо или твърде тежко.
— Защо е избрала именно този начин?
— За да създаде впечатлението, че е извършено от мъж.
Валандер дълго размишлява над отговора й, преди да продължи.
— Тоест искала е да ни насочи по грешна следа?
— Не е задължително. Може да е искала да покаже как насилието се връща. Като бумеранг. Или защо не и двете?
Валандер отново се замисли. Предположенията й можеха да се окажат напълно верни.
— Мотивът — продължи той. — Кой е имал причина да убие Холгер Ериксон?
— Това е по-неясно, отколкото в случая с Йоста Рюнфелд. Там поне има различни възможности. За Холгер Ериксон все още знаем твърде малко. Толкова малко, че е направо странно. Като че е изживял живота си далеч от чужди очи. Сякаш е бил забранена зона.
Веднага усети, че тя казва нещо важно.
— Какво имаш предвид?
— Това, което казвам. Би трябвало да знаем повече. За един осемдесетгодишен мъж, който е прекарал целия си живот в Сконе. Бил е доста известен. Толкова малко ни е известно, че е чак неестествено.
— Какво е обяснението?
— Не знам.
— Хората страхуват ли се да говорят за него?
— Не.
— Какво е тогава?
— Издирвахме наемен войник — каза тя. — Открихме мъж, който е мъртъв. Научихме, че тези хора често действат под чужди имена. Хрумна ми, че това би могло да се отнася и за Холгер Ериксон.
— Да е бил наемник ли?
— Не ми се вярва. Но може да се е представял под чуждо име. Не е задължително винаги да е бил Холгер Ериксон. Това би могло да обясни защо знаем толкова малко за личния му живот. Може от време на време да е приемал друга самоличност.
Валандер си спомни някои от най-ранните стихосбирки на Ериксон. Беше ги издал под псевдоним. По-късно започнал да използва истинското си име.
— Трудно ми е да повярвам в това, което казваш — продължи той. — Най-вече защото не намирам логичен мотив. Защо човек използва чуждо име?
— Защото прави нещо, за което не иска другите да разберат.
Валандер я погледна.
— Имаш предвид, че е възприемал чуждо име, защото е бил хомосексуалист? Във времена, когато е било най-добре да пази това в дълбока тайна?
— Това е една от възможностите.
Валандер кимна. И все пак се съмняваше.
— Налице е дарението за църквата в Йемтланд — каза. — Трябва да означава нещо. Защо му е да го прави? И изчезналата полякиня? Има нещо, свързано с нея, което я прави специална. Замисляла ли си се какво може да е то?
Ан-Брит поклати глава.
— Че тя е единствената жена, която изобщо се появява в материалите по разследването за Ериксон. И това я прави много специална.
— Пристигнаха копия от следствения материал за нея от Йостерсунд — добави тя. — Не мисля, че някой е имал време да се запознае с тях. Освен това тя се появява само в периферията. Не разполагаме с доказателства, че с Холгер Ериксон са се познавали.