Валандер изведнъж стана много категоричен.
— Правилно — съгласи се той. — Трябва да се заемем с това колкото се може по-бързо. Да установим дали съществува връзка.
— Кой ще го направи?
— Хансон. Той чете най-бързо. Освен това винаги се натъква на най-същественото.
Тя си отбеляза. Оставиха случая на Холгер Ериксон за момента.
— Йоста Рюнфелд е бил брутален мъж — поде Валандер. — В това сме сигурни. И по това си прилича с Холгер Ериксон. Сега се оказва, че същото важи и за Йожен Блумберг. Рюнфелд е малтретирал жена си. Както и Блумберг. Докъде ни отвежда това?
— До това, че имаме трима мъже, склонни към насилие. От които поне двама са малтретирали жени.
— Не — заяви Валандер. — Не е точно така. Имаме трима мъже. За двама от които знаем, че са малтретирали жени. Това може да се отнася и за третия, Холгер Ериксон. Просто още не знаем.
— Полякинята ли? Криста Хаберман?
— Например тя. Може да се окаже и че Йоста Рюнфелд е убил съпругата си. Подготвил е дупката в леда, където тя е паднала и се е удавила.
И двамата усетиха, че са напипали нещо. Валандер отново се върна назад в разследването.
— Ямата с колове — добави той. — Какво представлява тя?
— Подготвена, добре планирана. Смъртоносен капан.
— Нещо повече от това. Тя е начин бавно да отнемеш човешки живот.
Валандер изрови един документ от бюрото си.
— Според съдебния лекар в Лунд е възможно Холгер Ериксон да е висял набучен на бамбуковите пръти няколко часа преди да умре.
Остави настрана документа с погнуса.
— Йоста Рюнфелд — додаде после. — Измършавял, удушен, увиснал за едно дърво. Какво подсказва това?
— Че е бил държан в плен. Той не е висял в яма с колове.
Валандер вдигна ръката си. Тя замълча. Той мислеше. Спомни си посещението при Стонгшьон. Открили са я под леда.
— Да се удавиш, когато има лед — продума. — Винаги съм си го представял като едно от най-ужасяващите неща, които могат да сполетят човек. Да пропаднеш под леда. Да не можеш да го пробиеш. Може би дори виждаш светлината, която прозира през леда.
— Пленник под леда — рече тя.
— Точно така. И аз си мисля същото.
— Имаш предвид, че извършителят е отмъстил по начин, който напомня за сполетялото човека, за когото мъсти?
— Нещо такова. Във всеки случай е напълно възможно.
— Но тогава случилото се на Йожен Блумберг повече напомня за съпругата на Рюнфелд.
— Знам — каза Валандер. — Може би ще успеем да разберем и това, ако помислим още малко.
Преминаха нататък. Говориха за куфара. Той отново обърна внимание на изкуствения нокът, който Нюберг намери в гората при „Маршвинсхолм“.
После се захванаха със случая на Блумберг. Моделът се повтаряше.
— Трябвало е да се удави. Но не прекадено бързо. Трябвало е да съзнава какво му се случва.
Валандер се облегна назад в стола и се загледа в нея от отсрещната страна на бюрото.
— Кажи ми какво виждаш.
— Оформя се мотив за отмъщение. Повтаря се във всеки един от случаите като свързващо звено. Мъже, които извършват насилие над жени, на свой ред стават жертва на рафинирана мъжка жестокост. Сякаш за да бъдат принудени да усетят собствените си ръце върху телата си.
— Сполучлива формулировка — вметна Валандер. — Продължавай.
— Също така може да е начин да се скрие, че една жена е извършила всичко. Трябваше ни много време, докато изобщо ни хрумне, че може да е замесена жена. И когато ни хрумна тази мисъл, веднага я отхвърлихме.
— Кое точно противоречи на идеята, че убиецът е жена?
— Все още знаем твърде малко. Освен това жените не прибягват до насилие, освен ако не трябва да защитят себе си или децата си. Това не е планирано насилие. Само инстинктивни защитни рефлекси. При нормални обстоятелства никоя жена няма да тръгне да копае капан. Няма да държи човек в плен. Или пък да захвърли в езерото мъж, завързан в чувал.
Валандер я изгледа изпитателно.
— При нормални обстоятелства — натърти. — Ти го каза.
— Ако е замесена жена, то тя трябва да не е с всичкия си.
Валандер се изправи и отиде до прозореца.