— Има още нещо — каза той. — И то може да събори въздушната кула, която се опитваме да изградим. Тя не отмъщава за себе си. Отмъщава за други. Жената на Йоста Рюнфелд е мъртва. Съпругата на Йожен Блумберг не го е извършила, сигурен съм. Холгер Ериксон няма жена. Ако това е отмъщение и ако е жена, то тя отмъщава за други. А това не звучи логично. Ако се окаже вярно, то аз никога не съм имал досег с подобно нещо.
— Може да е повече от една — колебливо рече Ан-Брит Хьоглунд.
— Няколко ангели на смъртта? Група жени? Секта?
— Не звучи правдоподобно.
— Не — съгласи се Валандер, — не звучи.
Той отново седна на стола.
— Искам сега да направиш обратното — предложи. — Да прегледаш отново целия материал. И после да ми посочиш всички основателни доводи, че престъпленията не са извършени от жена.
— Няма ли да е по-добре да изчакаме, докато узнаем повече за случая с Блумберг?
— Може би — отвърна Валандер. — Но не мисля, че ще имаме време.
— Смяташ, че може да се повтори?
На Валандер му се искаше да й даде отговора искрено. Известно време седя мълчаливо, преди да заговори.
— Няма начало — продължи той. — Не и такова, което можем да видим. Затова ми се струва малко вероятно да има и край. Може да се случи отново. И изобщо не знаем накъде да гледаме.
Не продължиха нататък. Валандер се безпокоеше, че Мартинсон и Сведберг не се обаждаха. После се сети, че телефонът е блокиран. Обади се в дежурната стая. Нито Мартинсон, нито Сведберг се бяха обаждали. Поръча да го свържат, ако някой от двамата се обади.
— Влизанията с взлом — каза тя внезапно. — В цветарницата и в дома на Холгер Ериксон. Как се вписват те в картината?
— Не знам — отговори той. — Нито пък петната кръв по пода. Мислех си, че имам обяснение. Сега вече не знам.
— Мислех си… — започна тя.
Валандер забеляза, че е нетърпелива. Кимна й да продължи.
— Говорим си как трябва да правим разлика между това, което действително виждаме, и това, което се случва — поде тя. — Холгер Ериксон е подал сигнал за взлом, при който нищо не е било откраднато. Защо тогава е подал сигнала?
— Аз също мислих над това — отвърна Валандер. — Може да е бил потресен, че някой е проникнал в дома му с взлом.
— В такъв случай това съответства на модела.
Валандер не разбра веднага какво има предвид тя.
— Възможно е някой да е извършил взлома, за да го накара да се разтревожи. Не за да открадне нещо.
— Първо предупреждение? — подхвърли той. — Това ли имаш предвид?
— Да.
— А цветарницата?
— Йоста Рюнфелд напуска апартамента си. Или е бил подмамен да излезе. Или е било рано сутринта. Слиза на улицата, за да си чака таксито. Оттам изчезва безследно. Може би е отишъл до магазина? Само на няколко минути път е. Куфарът може да е оставил във входа. Или да го е носил със себе си. Не беше тежък.
— Защо му е било да ходи до цветарницата?
— Не знам. Може да си е забравил нещо.
— Искаш да кажеш, че е бил нападнат в магазина?
— Знам, че идеята не е добра. Ала въпреки това ми хрумна.
— Не е по-лоша от останалите — отвърна Валандер.
Погледна я.
— Изобщо направиха ли проверка дали кръвта по пода е от Рюнфелд?
— Струва ми се, че не. В такъв случай вината е моя.
— Ако трябва да търсим чия е отговорността за всички грешки, които се правят по време на разследването на престъпления, нямаше да ни остане време за друго — рече Валандер. — Предполагам, че не са останали никакви следи?
— Мога да говоря с Ваня Андершон.
— Направи го. Можем да го проверим. Просто за да сме сигурни.
Тя се изправи и излезе от стаята. Валандер беше уморен. Бяха провели плодотворен разговор. Но безпокойството му продължаваше да нараства. Намираха се толкова далече от същината на нещата, колкото бе възможно. На разследването все още му липсваше гравитационна сила, която да ги притегли в определена посока.
Някой раздразнено повиши глас в коридора. Замисли се за Байба. В съзнанието му изникна образът на кучето, което искаше да си купи. Но бързо си наложи да се върне към разследването. Стана и отиде за кафе. Някой го попита дали е имал време да обмисли доколко е уместно дружеството за опазване на народните занаяти да се нарича „Приятелите на секирата“. Отговори, че не е мислил по въпроса. Върна се в кабинета си. Дъждът беше престанал. Облачното покривало бе надвиснало неподвижно над водната кула.