Телефонът иззвъня. Беше Мартинсон. Валандер се заслуша в гласа му за нотки, които да издават, че се е случило нещо важно. Но не долови нищо.
— Сведберг току-що се върна от университета. Йожен Блумберг, изглежда, е бил от типа хора, за които малко злонамерено казват, че се сливат с пейзажа. Може би не е бил и кой знае какъв учен в своята област. Бил е донякъде обвързан с детската клиника в Лунд, но считат, че работата му е била на доста елементарно ниво. Поне така твърди Сведберг. От друга страна, какво ли знае той за млечните алергии?
— Продължавай — подкани го Валандер, без да прикрива нетърпението си.
— Трудно ми е да разбера как един човек може да бъда така съвършено необременен от интереси — каза Мартинсон. — Изглежда, се е занимавал единствено с проклетото мляко. И с нищо друго. С едно-единствено изключение.
Валандер чакаше.
— Имал извънбрачна връзка — каза Мартинсон. — Намерих няколко писма. Появяват се инициалите КА. Това, което е интересното в случая, е, че, изглежда, жената е очаквала дете.
— Откъде разбра това?
— От писмата. От най-скорошното писмо се подразбира, че тя е в края на бременността си.
— От кога е писмото?
— Няма дата. Но споменава, че гледала филм по телевизията, който й харесал. Ако не греша, даваха го само преди месец. Естествено, ще установим това с по-голяма точност.
— Тя има ли някакъв адрес?
— Не става ясно.
— Дори това дали е в Лунд?
— Не. Със сигурност обаче е местна, от Сконе. Някои от изразите, които използва, го издават.
— Пита ли вече вдовицата?
— Именно за това исках да говоря с теб. Дали е удобно. Или е редно да изчакам.
— Питай — нареди Валандер. — Не можем да чакаме. Освен това имам чувството, че тя и без това знае. Необходими са ни името и адресът на тази жена. При това колкото се може по-бързо! Обади се веднага щом научиш нещо.
Валандер остана седнал с телефонната слушалка в ръка. Обля го студена вълна недоволство. Това, което му каза Мартинсон, му напомни за нещо.
Беше свързано със Сведберг.
Но не се сещаше какво е.
Докато чакаше Мартинсон да позвъни отново, на вратата се появи Хансон и каза, че още същата вечер ще се опита да прегледа част от следствените материали, които бяха пристигнали от Йостерсунд.
— Единайсет килограма са — съобщи той. — Само за твое сведение.
— Да не си ги премерил? — учудено попита Валандер.
— Не аз — каза той. — А куриерската фирма. Пратка 11,3 килограма от полицейския участък в Йостерсунд. Искаш ли да знаеш колко струваше?
— По-добре не.
Хансон изчезна. Валандер зачопли ноктите си. Представи си черен лабрадор, който дреме до леглото му. Часът стана осем без двайсет. Мартинсон все още не се беше обадил. Нюберг позвъни и каза, че мисли вече да се прибира.
Валандер се зачуди защо ли въобще му го казва. За да знае, че може да го намери вкъщи или защото искаше да бъде оставен на мира.
Най-накрая Мартинсон се обади.
— Беше си легнала и спеше — каза той. — Всъщност не исках да я будя. Затова отне толкова време.
Валандер не каза нищо. Той самият не би се поколебал да събуди Кристина Блумберг.
— Какво каза тя?
— Оказа се прав. Знаеше, че мъжът й е имал и други жени. Тази не била първата. Имало и други преди нея. Но не знае коя е. КА не й говори нищо.
— А знае ли къде живее?
— Отрече. Склонен съм да й вярвам.
— Но трябва да е знаела, ако е пътувал някъде?
— Попитах я за това. Не знае. Освен това не е имал лека кола. Не е имал и шофьорска книжка.
— Това означава, че тя е наблизо.
— И аз мисля така.
— Жена с инициалите КА. Трябва да я открием. Зарежете всичко друго засега. Бирш там ли е?
— Преди малко отпътува за участъка.
— Къде е Сведберг?
— Щеше да говори с човека, за когото се смята, че най-добре е познавал Йожен Блумберг.
— Нека съсредоточи усилията си върху това да разбере коя е жената с инициали КА.
— Не знам дали ще мога да се свържа с него — отвърна Мартинсон. — Забрави си телефона при мен.
Валандер изпсува.
— Вдовицата би трябвало да знае кой е най-добрият приятел на мъжа й. Важно е Сведберг да го знае.
— Ще видя какво мога да направя.