Валандер вече слагаше слушалката на вилката, когато внезапно промени решението си. Ала беше твърде късно. Изведнъж си спомни какво бе забравил. Изнамери номера на полицейския участък в Лунд. Провървя му и почти веднага се свърза с Бирш.
— Може би попаднахме на нещо — каза той.
— Мартинсон е говорил с Ерен, който работи заедно с него на „Сириусгатан“ — отвърна Бирш. — Доколкото разбрах, издирваме непозната жена, за която се предполага, че има инициалите КА.
— Не се предполага — поправи го Валандер. — Това са инициалите й. Карин Андершон, Катарина Алстрьом, трябва да я открием, както и да се казва. Има една подробност, която според мен е важна.
— Това, че скоро ще ражда?
На Бирш му сечеше пипето.
— Точно така — отвърна Валандер. — Та би трябвало да се свържем с Родилното отделение в Лунд. Жени, които са родили наскоро. Или тези, на които им предстои да родят. Всички с инициали КА.
— Лично ще се заема с това — продължи Бирш. — Такива неща са винаги малко щекотливи.
Валандер затвори телефона. Започна да се поти. Нещата взеха да се раздвижват. Излезе в коридора. Беше празен. Стресна се от звъна на телефона. Беше Ан-Брит Хьоглунд, която се обаждаше от цветарницата на Рюнфелд.
— Нищо не е останало от кръвта — каза тя. — Ваня Андершон сама е излъскала пода.
— Парцалът? — подхвърли Валандер.
— Уви, изхвърлила го е. Локвичката кръв я разстройвала. А кофите, естествено, отдавна са изпразнени.
Валандер знаеше, че и най-малкото количество ще е достатъчно, за да направят анализа.
— Обувките — каза той. — С какво е била обута през онзи ден? Може да е останало някое миниатюрно петънце на подметката.
— Ще я попитам.
Валандер чакаше на телефона.
— Носила е чифт дървено сабо — осведоми го Ан-Брит. — Но сега е в апартамента й.
— Вземи ги — нареди Валандер. — Донеси ги тук и се обади на Нюберг. Той си е вкъщи. Поне може да ни каже дали по тях има кръв.
Докато говореха, на вратата изникна Хамрен. Откакто бе пристигнал в Юстад, Валандер почти не го беше виждал. Запита се също с какво ли се занимават и двамата полицаи от Малмьо.
— Захванах се със съпоставките между Ериксон и Рюнфелд — каза Хамрен. — Поне докато Мартинсон е в Лунд. Дотук не даде никакъв резултат. Мисля, че пътищата им никога не са се пресичали.
— Въпреки това е важно да се свърши работата докрай — каза Валандер. — Все някъде разследванията имат допирна точка. Убеден съм в това.
— А Блумберг?
— Той също си има своето място в модела. Друг вариант е немислим.
— Откога полицейската работа стана въпрос на вероятности? — учуди се Хамрен и се усмихна.
— Прав си, разбира се — каза Валандер. — Но човек все пак се надява.
Хамрен стоеше с лулата си в ръка.
— Ще изляза да попуша — рече той. — Прочиства мозъка.
Изчезна. Часът минаваше осем. Валандер чакаше Сведберг да се обади. Взе си чаша кафе и няколко бисквити. Телефонът иззвъня. От централата бяха прехвърлили по погрешка обаждане до дежурния. Когато часът стана осем и половина, той застана на вратата на лавката и известно време вяло позяпа телевизора. Красиви кадри от Коморските острови. Запита се къде ли се намират. В девет без петнайсет отново седеше на стола си. Тогава се обади Бирш. Каза му, че са започнали да проверяват всички жени, които са родили през последните месеци или им предстои да родят през близките два месеца. Досега не бяха намерили никоя с инициалите КА. Щом разговорът приключи, Валандер реши, че може да се прибере вкъщи. Можеха да го намерят на мобилния му телефон. Опита да се свърже с Мартинсон, но удари на камък. После се обади Сведберг. Часът беше девет и десет минути.
— Няма лице с инициалите КА — заяви. — Във всеки случай не и такова, познато на човека, сочен за най-добър приятел на Йожен Блумберг.
— Е, поне вече го знаем — каза Валандер, без да крие разочарованието си.
— Сега се прибирам вкъщи — поясни Сведберг.
Валандер едва остави слушалката, когато телефонът отново иззвъня. Беше Бирш.
— Уви — каза той. — Няма никой с инициали КА. Информацията е достоверна.
— По дяволите! — изруга Валандер.
Бирш размишлява за миг.
— Но тя може да е родила някъде другаде — каза Бирш. — Не е задължително да е в Лунд.
— Имаш право — съгласи се Валандер. — Ще трябва да продължим с това утре.