Остави слушалката.
Сега знаеше какво беше онова нещо, свързано със Сведберг, което го притесняваше. Листът хартия, който по погрешка се бе озовал на неговото бюро. Нещо, станало през една нощ в Родилното отделение на Юстад. Дали не беше нападение? Нещо свързано с мнима медицинска сестра?
Обади се на Сведберг, който отговори от колата си.
— Къде си? — попита Валандер.
— Още не съм стигнал до Стафансторп.
— Ела тук — нареди Валандер. — Има нещо, което трябва да проучим.
— Добре — съгласи се Сведберг. — Идвам.
Дойде след точно четиридесет и пет минути.
В десет без пет Сведберг се появи пред прага на кабинета на Валандер. По това време вече бе започнал да се съмнява в идеята си. Твърде вероятно бе всичко да е плод на въображението му.
27
Едва когато вратата се затръшна зад него, той осъзна какво се беше случило. Измина няколкото крачки до колата си и седна зад волана. След това изрече високо на глас името си: Оке Давидсон.
Отсега нататък Оке Давидсон щеше да е един много самотен мъж. Не бе очаквал, че точно на него ще му се случи такова нещо. Че жената, с която имаше връзка от толкова много години, макар и да не живееха под един покрив, ще му каже, че й е дошло до гуша. И ще го изхвърли.
Разплака се. Болеше. Не можеше да го проумее. Ала тя беше категорична. Каза му да се маха и повече да не се връща. Била срещнала друг мъж, който искал да живее заедно с нея.
Беше почти полунощ. Понеделник, седемнайсети октомври. Взря се в мрака. Знаеше, че не бива да шофира, когато е тъмно. Зрението му бе твърде лошо. Можеше да управлява автомобил само на дневна светлина, и то със специални очила. Присви очи към стъклото. С трудност различаваше очертанията на пътя. Ала не можеше да стои тук цяла нощ. Трябваше да се върне в Малмьо.
Запали колата. Беше покрусен и още не проумяваше какво се бе случило.
Направи завой и излезе на пътя. Беше му много трудно да вижда. Може би ще стане по-лесно, когато излезете на главния път. Но първо трябваше да намери пътя, който да го изведе от Льодинге.
Обърка се. Отбивките бяха прекалено много и всички изглеждаха еднакви в мрака. След половин час разбра, че се е изгубил. В този момент се озова в някакъв двор, където пътят сякаш свършваше. Започна да обръща. Изведнъж в светлината на фаровете се мярна сянка. Някой вървеше към колата. Веднага изпита облекчение. Там отвън имаше някой, който ще му обясни как да намери пътя.
Отвори вратата на колата и излезе навън.
Сетне настана пълен мрак.
На Сведберг му трябваха петнайсет минути да намери листа хартия, който Валандер искаше да види. Когато Сведберг влезе в кабинета му точно преди десет, Валандер му каза много ясно:
— Може би стрелям напосоки, но издирваме жена с инициалите КА, която току-що е родила или й предстои да роди дете в Сконе. Смятахме, че е в Лунд. Но сгрешихме. Може вместо това да е тук, в Юстад. Ако не се лъжа, Родилното ни отделение се е прославило с добрите си резултати даже в чужбина. Една нощ там се случва нещо странно. По-късно се повтаря. Пак казвам, изстрелът може да е напосоки. Въпреки това искам да знам какво точно се е случило.
Сведберг намери листа със записките. Върна се в стаята, където Валандер чакаше нетърпеливо.
— Юлва Бринк — каза Сведберг. — Тя ми е братовчедка. Това, което хората обикновено наричат далечна братовчедка. Акушерка е в Родилното отделение. Дойде при мен и разказа как една нощ в отделението се появила непозната жена. Това я разтревожило.
— А защо?
— Чисто и просто нощем, в Родилното отделение, не е нормално да се появяват непознати хора.
— Ще трябва добре да проучим това — каза Валандер. — Кога се е случило за пръв път?
— Нощта между трийсети септември и първи октомври.
— Преди почти три седмици. И тя се разтревожила?
— Дойде тук на следващия ден. Падаше се събота. Поговорих с нея. Тогава си водих записките.
— И след това се е случило отново?
— В нощта срещу тринайсети октомври. По случайност Юлва била дежурна и през тази нощ. Тогава е била ударена и съборена на земята. Извикаха ме там на сутринта.
— Какво беше станало?
— Непознатата се появила отново. Когато Юлва се опитала да я спре, била повалена на пода. Каза, че било като да те ритне кон.
— Никога ли не е виждала жената преди?