— Не.
— И е носела униформа?
— Да. Но Юлва беше сигурна, че не работи там.
— Как е могла да бъде сигурна? Вероятно в болницата работят много хора, които тя не познава.
— Сигурна беше. Уви, не я попитах защо.
Валандер се замисли.
— Въпросната жена се е интересувала от Родилното отделение между трийсети септември и тринайсети октомври — обобщи той. — Прави две нощни посещения и без никакво колебание удря акушерка. Въпросът е какво всъщност е правила там?
— И Юлва се пита същото.
— Нямаше ли отговор?
— И двата пъти са обиколили отделението. Но всичко си било както обикновено.
Валандер погледна часовника. Скоро щеше да стане единайсет без четвърт.
— Искам да се обадиш на братовчедка си — каза той. — Няма как, може би ще се наложи да я събудим.
Сведберг кимна. Валандер посочи телефона си. Знаеше, че Сведберг, макар често да забравяше разни неща, имаше силно развита памет за телефонни номера. Той набра номера. Дълго дава свободно. Никой не вдигна.
— Щом не си е вкъщи, значи е на работа — рече той, щом остави слушалката.
Валандер бързо се изправи.
— Още по-добре — каза. — Не съм ходил в Родилното отделение, откакто се роди Линда.
— Старото отделение е разрушено — поясни Сведберг. — Всичко е построено наново.
Трябваха им само няколко минути, за да стигнат с колата на Сведберг от участъка до приемното на Спешното отделение на болницата. Валандер си спомни онази нощ преди много години, когато се събуди със силни болки в гръдния кош и реши, че е получил инфаркт. Тогава в Спешното се влизаше от друго място. Всичко в болницата изглеждаше променено. Натиснаха звънеца. Веднага дойде един пазач и им отвори. Валандер показа полицейската си карта. Изкачиха се по стълбите до Родилното отделение. Пазачът бе съобщил, че идват. На входа на отделението ги очакваше една жена.
— Моята братовчедка — представи я Сведберг. — Юлва Бринк.
Валандер поздрави. На заден план се мярна медицинска сестра. Юлва Бринк ги отведе в малка служебна стая.
— Тъкмо сега е много спокойно — каза тя. — Но това може да се промени за секунда.
— Ще говоря направо — поде Валандер. — Знам, че всяка информация за хора, които по различен повод се намират в болницата, следва да се третира като поверителна. Нямам никакво намерение да се противопоставям на това правило. Единственото, което засега искам да узная, е дали между трийсети септември и тринайсети октомври в отделението е имало родилка с инициали КА. К като Карин и А като Андершон.
Сянка на тревога пробягна по лицето на Юлва Бринк.
— Случило ли се е нещо?
— Не — отвърна Валандер. — Просто ми е нужно да установя самоличността на едно лице. Нищо друго.
— Не мога да отговоря — отказа тя. — Чисто и просто това е поверителна информация. Освен ако родилката писмено не е декларирала, че данните за пребиваването й тук могат да бъдат предоставяни на други хора. По мое мнение това се отнася и за инициали.
— Рано или късно ще получа отговори на въпроса ми — настоя Валандер. — Проблемът е, че трябва да го науча сега.
— Въпреки това не мога да ви помогна.
Сведберг стоеше, без да се обажда. Валандер забеляза, че на челото му се е образувала бръчка.
— Има ли тоалетна? — попита той.
— Зад ъгъла.
Сведберг кимна към Валандер.
— Нали спомена, че ти се ходи до тоалетната. Най-добре се възползвай от случая.
Валандер разбра. Изправи се и излезе от стаята.
Изчака пет минути в тоалетната, преди да се върне. Юлва Бринк я нямаше. Сведберг стоеше надвесен над някакви документи на бюрото.
— Какво й каза? — полюбопитства Валандер.
— Да не излага родата — отвърна Сведберг. — Освен това й обясних, че би могла да получи една година затвор.
— Че за какво? — изненада се Валандер.
— Възпрепятстване изпълнението на служебните ни задължения.
— Такова престъпление не съществува!
— Тя откъде да знае? Ето ти тук всички имена. Мисля, че най-добре е да четем бързо.
Прегледаха списъка. Нито една от жените нямаше инициалите КА. Валандер осъзна, че опасенията му се бяха потвърдили. Изстрелът беше нахалост.
— Може би не са били инициали — вметна Сведберг замислено. — КА може би означава нещо друго?
— Какво би могло да бъде?