— Тя е връзката — рече Валандер. — Ако онова, което си мисля, е истина. Тя е звеното между Блумберг и човека, който точно в този момент е най-важен.
— Медицинската сестра, която е ударила Юлва?
— Тя и никой друг.
Сведберг се напрегна, за да следва мисълта на Валандер.
— Тоест искаш да кажеш, че онази сестра се появява в Родилното на Юстад, за да се срещне с нея?
— Да.
— Но защо е дошла през нощта? Защо не я е посетила в редовните часове за свиждане? Нали си има такива часове? И никой не записва нито имената на посетителите, нито при кого отиват?
Валандер осъзна, че Сведберг повдига важни въпроси. Трябваше да им отговори, преди да продължат нататък.
— Не е искала да я видят — установи той. — Това е единственото възможно обяснение.
Сведберг беше упорит.
— Кой да я види? Дали не се е страхувала, че някой ще я разпознае? Сигурно дори не е искала Катарина Таксел да я види? Посещавала е болницата нощем, за да се любува на една спяща жена, така ли?
— Не знам — каза Валандер. — Съгласен съм, че е странно.
— Има само едно приемливо обяснение — продължи Сведберг. — Идвала е нощем, защото денем е можело да я разпознаят.
Валандер обмисли думите му.
— Това може да означава, че е идвала нощем, защото някой, който работи там през деня е щял да я познае?
— Не можем да приемем, че е ходела нощем в Родилното без конкретна причина. Освен това се забърква в ситуация, при която й се налага да удари братовчедка ми, дето не е сторила никакво зло.
— Съществува още едно обяснение — поясни Валандер.
— Какво?
— Че има възможност да посещава Родилното само нощем.
Сведберг замислено кимна.
— Разбира се, може и така да е. Но защо?
— За това може да има куп обяснения. Къде живее. Работата й. Може да е искала да запази посещенията си в тайна.
Сведберг бутна настрана чашата си с кафе.
— Посещенията й трябва да са били важни — отбеляза той. — Ходила е два пъти.
— Можем да съставим разписание — каза Валандер. — За пръв път идва в нощта срещу първи октомври. В онези часове на нощта, когато всички, дето са на смяна, са най-уморени и с най-притъпено внимание. Остава само няколко минутки, после изчезва. Две седмици по-късно цялата история се повтаря. По същото време. Този път Юлва Бринк я спира и бива повалена на пода. Жената изчезва безследно.
— Детето на Катарина Таксел се ражда няколко дни по-късно.
— Жената не се връща повече. Затова пък Йожен Блумберг е убит.
— Да не би зад всичко това да стои медицинска сестра?
Спогледаха се, без да кажат нищо.
Валандер изведнъж се сети, че е забравил да помоли Сведберг да попита Юлва Бринк за една важна подробност.
— Спомняш ли си пластмасовата щипка, която открихме в куфара на Йоста Рюнфелд? — попита той. — От тези, дето се използват от болничния персонал?
Сведберг кимна. Спомняше си.
— Обади се в Родилното — нареди Валандер. — Питай Юлва дали може да си спомни дали жената, която я е ударила, е носела табелка с име.
Сведберг стана и използва един телефон, монтиран на стената. Отговори една от колежките на Юлва. Сведберг зачака. Валандер изпи чаша вода. После Сведберг заговори. Разговорът бе кратък.
— Сигурна е, че е имала табелка с име — каза той. — И двата пъти.
— Успяла ли е да прочете името, което е било написано?
— Не беше сигурна, че е имало написано име.
Валандер се замисли.
— Възможно е да е изгубила първата — обобщи той. — Отнякъде се е сдобила с болнична униформа. По същия начин може да се сдобила и с нова щипка.
— Малко вероятно е да открием дактилоскопични отпечатъци в болницата — отбеляза Сведберг. — Там непрекъснато се чисти. Освен това не знаем дали изобщо е докоснала нещо.
— Във всеки случай не е била с ръкавици — вметна Валандер. — На Юлва щеше да й направи впечатление.
Сведберг се почука по челото с лъжичката за кафе.
— Най-вероятно — каза той. — Ако правилно съм разбрал Юлва, жената я е сграбчила, когато я е ударила.
— Тя е хванала само дрехите — поясни Валандер. — А по тях няма да намерим нищо.
За миг го обзе униние.
— Все пак ще поговорим с Нюберг — каза той. — Може пък да се е хванала за леглото, в което е лежала Катарина Таксел? Длъжни сме да опитаме. Ако можем да намерим дактилоскопични отпечатъци, които съвпаднат с някои от тези, открити в куфара на Йоста Рюнфелд, разследването ще направи голяма крачка напред. Тогава можем да започнем да търсим същите отпечатъци при Холгер Ериксон и Йожен Блумберг.