— Моля да ни извините за ранното идване — каза той, щом седна. — Но работата ни не търпи отлагане.
Той се поколеба как да продължи. Жената седеше срещу него и не сваляше поглед от лицето му.
— Наскоро сте родили в Родилното отделение на Юстад — каза той.
— Момченце — потвърди тя. — Роди се на петнайсети, в три часа следобед.
— Да ви е живо и здраво — честити й Валандер. Сведберг и Бирш се присъединиха към пожеланията му и смотолевиха по нещо.
— Две седмици по-рано — продължи Валандер — или, ако трябва да съм по-точен, в нощта между трийсети септември и първи октомври, някъде след полунощ сте имали посещение, нали?
Тя го погледна недоумяващо.
— От кого?
— Медицинска сестра, която може би не сте виждали преди?
— Познавах всички, които работеха нощна смяна.
— Тази жена се е върнала две седмици по-късно — уточни той. — И смятаме, че е била там, за да види вас.
— През нощта?
— Да. Някъде след два часа.
— Никой не ме е посещавал. Освен това спях.
Валандер бавно кимна. Бирш стоеше зад дивана, Сведберг на един стол до стената. Изведнъж се възцари гробна тишина.
Чакаха Валандер да продължи.
И той възнамеряваше да го направи.
Но първо искаше да се вземе в ръце. Все още беше уморен. Всъщност би трябвало да попита защо е лежала толкова време в Родилното отделение. Дали бременността й е имала усложнения? Обаче не го направи.
Нещо друго беше по-важно.
И то не му беше убягнало — тя не казваше истината.
Беше убеден, че е имала посетител. И че знае коя е жената.
28
Внезапно се чу детски плач.
Катарина Таксел стана и излезе от стаята. В същия миг Валандер реши как ще поведе разговора по-нататък. Беше сигурен, че тя не казва истината. Още от първия миг забеляза, че говори уклончиво. През дългите години като полицай се бе научил да отличава истината от лъжата, беше си изработил почти непогрешим усет за това кога някой спестява истината. Изправи се и отиде до прозореца, където стоеше Бирш. Сведберг го последва. Скупчиха се и Валандер заговори тихо. През цялото време държеше под око вратата, през която беше изчезнала жената.
— Тя не казва истината — рече той.
Другите, изглежда, не бяха забелязали нищо. Или поне не бяха убедени като него. Но не възразиха.
— Това може да отнеме време — продължи Валандер. — Тъй като смятам, че тя има ключова роля, нямам намерение да се предавам. Тя знае коя е онази жена. И съм убеден повече от всякога, че е важен свидетел.
Бирш сякаш едва сега започна да разбира връзката.
— Искаш да кажеш, че зад всичко това стои жена, така ли? Убиецът е жена?
Изглежда, се уплаши от собствените си думи.
— Не е задължително тя да е убиецът — рече Валандер, — обаче някъде близо до центъра на това разследване има жена. Сигурен съм. Най-малкото ни пречи да видим какво се крие зад всичко това. Затова трябва да се доберем до нея колкото се може по-бързо. Трябва да разберем коя е.
Детето спря да плаче. Сведберг и Валандер бързо се върнаха по местата си. Измина около минута. Сетне Катарина Таксел се върна и седна на дивана. Валандер забеляза, че бдителността й се е изострила.
— Нека да се върнем към Родилното в Юстад — любезно поде Валандер. — Казвате, че сте спали. И че никой не ви е посещавал през нощта?
— Точно така.
— Живеете тук в Лунд. И въпреки това сте избрали да родите в Юстад. Защо?
— Допаднаха ми методите, които се прилагат там.
— Разбирам — каза Валандер. — Впрочем и дъщеря ми е родена в Юстад.
Тя не реагира. Валандер се досети, че тя само ще отговаря на въпросите му. Извън това нямаше да каже нищичко доброволно.
— Сега ще ви задам няколко въпроса от лично естество — продължи той. — Тъй като това не е разпит, можете да решите и да не отговаряте. Но съм длъжен да ви предупредя, че тогава може да се наложи да ви отведем в полицейския участък и да проведем официален разпит. Дойдохме тук, понеже търсим сведения, касаещи няколко изключително тежки криминални престъпления.
Тя пак не реагира. Погледът й бе прикован в лицето му. Сякаш се опитваше да погледне право в главата му. Нещо в погледа й го караше да е нащрек.
— Разбирате ли какво ви казвам?