— Заподозрян е в нанасяне на тежка телесна повреда — отговори Валандер. — Подстрекателство към насилие. Някой трябва да е откарал Давидсон до пътя. Тогава ще пробваме с отвличане. Подстрекаване към безредици.
— Пер Окесон ще те удуши за това.
— Не съм много сигурен — оспори Валандер.
— Май сме на път да заловим няколко наистина опасни субекта — каза Хансон.
— Да — отвърна Валандер, — напълно си прав. По петите сме на много опасни хора. Точно в този момент ми е трудно да се сетя за някой, който да представляват по-голяма заплаха за законността в тази държава.
Удариха спирачките при двора на Ескил Бенгтсон, който се намираше до отбивката към селището. Там имаше два камиона и багер. Някакво куче ожесточено лаеше пред колибата си.
— Да го пипнем — предложи Валандер.
Тъкмо бяха стигнали до входната врата, когато я отвори як мъж с огромно шкембе. Валандер хвърли поглед към Хансон, който кимна.
— Комисар Валандер от полицията в Юстад — представи се Валандер. — Облечете си яке. Идвате с нас.
— Че къде?
Арогантността на мъжа насмалко щеше да накара Валандер да загуби самоконтрол. Хансон забеляза това и го сграбчи за ръката.
— Идваш с нас в Юстад — поясни Валандер, като си наложи да говори спокойно. — И много добре знаеш защо.
— Нищо не съм направил — оправда се Ескил Бенгтсон.
— Напротив — каза Валандер. — Дори си направил твърде много. Ако не си вземеш якето, ще трябва да пътуваш без него.
Дребна слаба женица изникна редом до мъжа.
— Какво има? — извика тя високо и гръмогласно. — Какво е направил?
— Не се бъркай, дето не ти е работа — сопна се мъжът и я блъсна обратно в къщата.
— Сложи му белезници — нареди Валандер.
Хансон се вторачи в него недоумяващо.
— Ама защо?
Търпението на Валандер вече се бе изчерпало. Той се обърна към един от пътните полицаи и получи чифт белезници. Изкачи се по стълбата, каза на Ескил Бенгтсон да си подаде ръцете и после му щракна белезниците. Всичко стана толкова светкавично, че Бенгтсон така и не успя да се окопити и да реагира. В този миг проблесна светкавица на фотоапарат. Един фотограф, който тъкмо бе изскочил от колата си, направи снимка.
— Откъде, по дяволите, пресата знае, че сме тук? — удиви се Хансон.
— Кажи „зеле“ — рече Валандер, като си помисли, че Ебба, освен надеждна, беше и много бърза. — Сега да тръгваме.
Жената отново бе излязла отвън. Изведнъж тя се нахвърли върху Хансон и започна да го налага с пестници. Фотографът снимаше. Валандер поведе Бенгтсон към колата.
— Ще ти се разплаче майката заради това — процеди Ескил Бенгтсон.
Валандер се усмихна.
— Сто процента — отговори. — Но това не е нищо в сравнение с онова, дето ти се пише на тебе. Да започнем ли веднага с имената? Кои участваха нощес?
Ескил Бенгтсон не отговори. Валандер безцеремонно го натика в колата. Междувременно Хансон се беше откопчил от побеснялата жена.
— По дяволите, трябвало е нея да завържат в кучешката колиба — каза той. Беше толкова възмутен, че чак трепереше. На бузата си имаше дълбока драскотина.
— Да потегляме — нареди Валандер. — Ти се качи в другата кола и отивай в болницата. Искам да знам дали Оке Давидсон е чул някакви имена. Дали е видял някой, който да прилича на Ескил Бенгтсон.
Хансон кимна и тръгна, фотографът дойде при Валандер.
— Получихме анонимно обаждане — каза той. — Какво става?
— Неколцина мести жители са нападнали и смазали от бой един невинен човек снощи. Изглежда, са си организирали един вид гражданска гвардия. Единственото провинение на мъжа е било, че имал нещастието да обърка пътя. Обявили го за крадец. Пребили са го почти до смърт.
— А мъжът в колата?
— Заподозрян е в съучастничество — обясни Валандер. — Освен това знаем, че именно той стои зад всичко това. Не ни трябват граждански гвардии в Швеция. Нито в Сконе, нито където и да било.
Фотографът искаше да зададе още един въпрос, но Валандер го възпря с жест.
— Ще има пресконференция — каза той. — Сега тръгваме.
Нареди да пуснат сирените и по обратния път. Няколко коли със зяпачи бяха спрели при отбивката към двора. Валандер се намести на задната седалка до Ескил Бенгтсон.
— Да започваме ли с имената? — попита той. — Така ще спестим време. И твоето, и моето.