Бенгтсон не отговори. Валандер усети силна миризма на пот, която струеше от него.
Трябваха му три часа, за да накара Ескил Бенгтсон да признае, че е участвал в побоя над Оке Давидсон. След това всичко се разви много бързо. Бенгтсон издаде и тримата си съучастници. Валандер разпореди незабавно да бъдат задържани. Дотогава колата на Оке Давидсон, скрита в изоставен навес за машини край една нива, вече бе докарана в участъка. Към три следобед Валандер убеди Пер Окесон, че четиримата мъже трябва да останат в ареста. След разговора с него отиде направо в залата, където чакаха неколцина журналисти. Когато Валандер влезе, Лиса Холгершон вече ги бе информирала за събитията от изминалата нощ. Този път той с радост очакваше да се срещне с пресата. Макар да съзнаваше, че Лиса вече е съобщила основната информация, той обрисува развоя на събитията още веднъж. Сякаш само веднъж не беше достатъчно.
— Четирима души току-що бяха задържани с прокурорска заповед — каза той после. — Не съществува абсолютно никакво съмнение, че те са виновници за побоя. По-тревожното е, че не било задължително да са го извършили точно те. Има още петима или шестима души, които са замесени в тази самоволна група охранители от Льодинге. Това са хора, които са решили да се поставят над закона. Как точно стоят нещата, можем ясно да видим в този случай, когато един невинен човек с лошо зрение и високо кръвно насмалко да бъде убит, задето се е изгубил с колата си. Въпросът е дали искаме да бъде така? Искаме ли да ни грози смъртна опасност всеки път, когато направим погрешен завой? Така ли стоят нещата? Нима от сега нататък всички ще бъдем в очите на другите крадци, изнасилвачи и убийци? Не мога да го кажа достатъчно ясно. Някои от хората, подведени да участват в тези незаконни и опасни отряди, може би не са разбирали в какво се забъркват. Могат да бъдат извинени, ако незабавно се откажат. Но онези, които са се присъединили с пълното съзнание какво вършат — за тях няма оправдание. Четиримата мъже, които задържахме днес, уви, са нагледен пример за това. Можем само да се надяваме, че наказанието, което ще им бъде наложено, ще послужи за назидание на останалите.
Валандер умишлено си бе послужил със силни думи. Усетиха го и журналистите, които незабавно го заляха с въпросите си. Присъстващите не бяха много и целяха единствено да потвърдят някои детайли. Ан-Брит Хьоглунд и Хансон стояха в дъното на залата. Валандер търсеше измежду събралите се журналисти представителя на вестник „Протестен глас“, но него го нямаше.
Само след половин час пресконференцията свърши.
— Справи се добре — похвали го Лиса Холгершон.
— Има само един възможен начин да се справи човек с това — отвърна Валандер.
Ан-Брит Хьоглунд и Хансон изръкопляскаха, когато той отиде при тях. На Валандер не му беше забавно. Беше прегладнял и имаше нужда от въздух. Погледна си часовника.
— Дайте ми един час — каза той. — Нека се срещнем в пет часа. Сведберг още ли не се е върнал?
— Пътува.
— Кой ще го смени?
— Аугустсон.
— Кой е той? — изненада се Валандер.
— Един от полицаите от Малмьо.
Валандер бе забравил името му. Кимна.
— В пет часа — повтори. — Чака ни много работа.
Спря се на пропуска и благодари на Ебба за помощта. Тя се усмихна.
Валандер слезе до центъра. Духаше вятър. Седна в сладкарницата при автогарата и изяде два сандвича. Залъга глада. Главата му беше празна. Прелисти напред-назад едно парцаливо списание. На връщане към участъка спря и си купи хамбургер. Изхвърли салфетката в кошчето и отново се замисли за Катарина Таксел. Ескил Бенгтсон вече бе престанал да съществува за него. Но Валандер знаеше, че тепърва ще се сблъскват с разни местни граждански гвардии. Случилото се с Оке Давидсон беше само началото.
В пет и десет се събраха в заседателната зала. Валандер започна, като разказа на останалите всичко, което бяха научили за Катарина Таксел досега. Веднага забеляза, че присъстващите слушат с голямо внимание. За пръв път, откакто пое разследването, изпита усещането, че се приближават към нещо, което би могло да се окаже техният пробив. Чувството се подсили и от онова, което имаше да каже Хансон.
— Документацията по разследването за Криста Хаберман е огромна — каза той. — Разполагах с твърде малко време и е възможно да съм изпуснал нещо важно. Ала открих нещо, което би могло да представлява интерес.