Той разлисти бележките си, докато откри каквото търсеше.
— Малко след средата на шейсетте Криста Хаберман е идвала в Сконе три пъти. Свързала се била с любител-орнитолог, който живеел във Фалстербу. Години по-късно, много след нейното изчезване, един полицай на име Фредрик Нилсон пропътувал целия път от Йостерсунд, за да говори с въпросния мъж във Фалстербу. Впрочем отбелязал е, че е пропътувал цялото разстояние с влак. Мъжът от Фалстербу се казва Тандвал. Ерик Густав Тандвал. Чистосърдечно му разказал, че Криста Хаберман го е посещавала. Не е изрично споменато, но човек лесно може да се досети, че са имали връзка. Ала полицай Нилсон от Йостерсунд не могъл да открие нищо подозрително в цялата работа. Връзката между Хаберман и Тандвал отдавна била приключила, когато тя изчезнала безследно. Тандвал със сигурност нямал нищо общо с изчезването й. С това бива зачеркнат от разследването и не се появява отново.
До този момент Хансон бе чел на глас от записките си. Сега погледна слушателите си около масата.
— Името ми се стори някак познато — каза той. — Тандвал. Необичайно име. Имах чувството, че съм го виждал и преди. Мина известно време, докато се сетя къде. В списък на лицата, работили като продавачи на коли за Холгер Ериксон.
Сега в стаята се бе възцарила абсолютна тишина. Напрежението бе голямо. Всички съзнаваха, че Хансон е успял да напипа много важна връзка.
— Продавачът на коли не се казваше Ерик Тандвал — продължи той. — Собственото му име беше Йоте, Йоте Тандвал. Точно преди тази среща ми бе потвърдено, че това е синът на Ерик Тандвал. Трябвало да добавя, че Ерик Тандвал е починал преди две години. Все още не съм успял да открия сина.
Хансон замълча.
Дълго време никой не продума.
— С други думи, има голяма вероятност Холгер Ериксон да е срещнал Криста Хаберман — бавно произнесе Валандер. — Жена, която впоследствие изчезва безследно. Жена от Свенставик, където има една църква, която приема дарение според указание в завещанието на Холгер Ериксон.
В стаята отново се възцари тишина.
Всички осъзнаваха какво значи това.
Най-накрая нещата започваха да се навързват.
29
Малко преди полунощ Валандер осъзна, че всички са прекалено уморени. Съвещанието продължаваше вече пет часа, с кратки почивки колкото да проветрят стаята.
Хансон им осигури пробива, от който се нуждаеха. Бяха установили връзка. Започнаха да се очертават контурите на някой, който се движи като сянка между тримата убити мъже. Макар все още да внимаваха с назоваването на определен мотив, определено имаха усещането, че се движат в периферията на низ от събития, свързани с отмъщение.
Валандер ги бе призовал заедно да щурмуват трудното препятствие. Хансон им даде посоката. Но все още не разполагаха с карта, която да следват.
В следствения екип имаше и колебания. Възможно ли е всичко това да е истина? Нима загадъчен случай на изчезване с многогодишна давност, осветлен чрез килограми следствен материал, събран от отдавна починали полицаи от далечния Север, може да им помогне да разкрият престъпник, който освен всичко друго залага капан със заострени бамбукови пръти в един ров в Южна Швеция?
Колебанията им се бяха поразсеяли, когато малко след шест вратата се отвори и влезе Нюберг. Той дори не си направи труда да седне на мястото си в най-далечния край на масата. По изключение даваше признаци на възбуда — нещо, което никой не можеше да си спомни да се е случвало преди.
— На кея имаше угарка от цигара — съобщи той. — Успяхме да свалим пръстов отпечатък от нея.
Валандер го изгледа учудено.
— Не мислех, че е възможно. Пръстов отпечатък на угарка от цигара?
— Имахме късмет — поясни Нюберг. — Прав си, че при нормални обстоятелства не е възможно. Обаче има едно изключение. Ако цигарата е свита ръчно. А тази беше именно такава.
В стаята се възцари тишина. Първо Хансон бе открил предполагаемо, че дори и правдоподобно свързващо звено между една отдавна изчезнала полякиня и Холгер Ериксон. А ето че сега се появи Нюберг с новината, че пръстови отпечатъци има както по куфара на Рюнфелд, така и на мястото, където бяха намерили Блумберг в чувал.
За кратко време им се струпа твърде много. Криминалното разследване се бе влачило дълго време без посока, а ето че сега започна бързо да набира скорост.
След като съобщи своята, новина Нюберг седна.
— Убиецът е пушач — отбеляза Мартинсон. — Ще ни бъде по-лесно да го открием сега, отколкото преди двайсет години. Предвид това, че все по-малко хора пушат.