Валандер кимна разсеяно.
— Необходимо е да открием още допирни точки между убийствата — каза той. — С трима убити са ни необходими поне девет комбинации. Пръстови отпечатъци, моменти във времето, всичко, което би могло да покаже наличието на общ знаменател.
Огледа се из стаята.
— Ще ни е нужно да съставим подробна хронологична схема — каза той. — Знаем, че лицето или лицата, които стоят зад това, действат със зловеща бруталност. Открихме елемент на показност в начина, по който са убити жертвите. Ала още не сме разчели езика на убиеца. Кодът, за който говорихме и преди. Имам чувството, че убиецът ни говори. Той или тя, или те. Ала какво се опитват да ни кажат? Не знаем. Сега въпросът е: дали във всичко съществува още някакъв модел, който не сме открили?
— Имаш предвид от рода на това дали престъпникът убива по пълнолуние? — попита Сведберг.
— Именно. Символичната пълна луна. Как изглежда тя в този случай? Има ли я? Бих искал някой да състави хронологична схема. Има ли там нещо, което би могло да ни даде нова следа?
Мартинсон обеща да систематизира данните, с които разполагаха. Валандер знаеше, че по своя собствена инициатива той бе осигурил няколко компютърни програми, разработени в централата на ФБР във Вашингтон. Предположи, че Мартинсон сега вижда възможност да се възползва от някоя от тях.
Започнаха да обсъждат дали престъпленията имат географски център. Ан-Брит Хьоглунд постави част от подробна карта в един проектор. Валандер застана до осветения правоъгълник.
— Започва се от Льодинге — каза той и посочи. — От нищото се появява човек, който започва да наблюдава стопанството на Холгер Ериксон. Можем да предположим, че се придвижва с лека кола и използва черния път от другата страна на хълма, на който е наблюдателницата на Ериксон. Година по-рано, вероятно същият човек, е влязъл с взлом в къщата му, без да открадне нищо. Може би за да го предупреди, да му даде знак. Не знаем. Дори не е задължително и да е бил един и същи човек.
Валандер посочи Юстад.
— Йоста Рюнфелд с нетърпение очаква да замине за Найроби, където ще изучава редки орхидеи. Всичко е готово. Куфарът е стегнат, валутата обменена, билетът е взет. Дори си е поръчал такси за ранния утринен час, когато ще замине. Ала пътуването не се осъществява. Той изчезва безследно за три седмици, преди да се появи отново.
Пръстът отново се върна. Сега към гората около замъка „Маршвинсхолм“, западно от града.
— Открива го състезател по ориентиране, излязъл на нощна тренировка. Вързан за дърво и удушен. Отслабнал, изнемощял. Най-вероятно е държан в плен през времето, когато е бил изчезнал. Дотук имаме две убийства на две различни места, като Юстад се явява нещо като междинна точка.
Пръстът се върна на североизток.
— Откриваме куфар край шосето към Шьобу. Недалеч от място, където може да се завие към стопанството на Ериксон. Куфарът лежи на видно място край пътя. Веднага решихме, че е бил оставен там, за да бъде лесно открит. С право можем да се запитаме: защо именно там? Дали защото шосето е удобно на извършителя? Не знаем. Ала въпросът може би е по-важен, отколкото сме си давали сметка досега.
Валандер отново премести дланта си. На югозапад, Крагехолмсшьон.
— Ето тук открихме Йожен Блумберг. Това означава, че имаме обособен район, който не е особено голям. Трийсет-четирийсет километра между крайните точки. Пътуването с кола между различните места не отнема повече от половин час.
Той седна.
— Нека за момента си извадим няколко предварителни заключения — продължи той. — Какво ни подсказва това?
— Че познава местността — рече Ан-Брит Хьоглунд. — Мястото в гората при „Маршвинсхолм“ е добре подбрано. Куфарът е бил поставен на място, където няма къща, откъдето шофьорът да бъде видян, че спира и оставя нещо.
— От къде знаеш? — попита Мартинсон.
— Лично го проверих.
Мартинсон млъкна.
— Човек може да познава една местност или може да разбере за нея от някой друг — продължи Валандер. — Към кое сочи стрелката в този случай?
Не бяха единодушни. Хансон смяташе, че чужд човек много лесно би могъл да се научи да се ориентира на всяко едно от местата. Сведберг бе на противоположното мнение. Изборът на мястото, където бяха открили Йоста Рюнфелд, сочеше, че извършителят добре познава околностите.