Самият Валандер се колебаеше. По-рано смътно си бе представял външен човек. Сега вече не беше толкова сигурен.
Така и не постигнаха съгласие. И двете възможности съществуваха и не биваше да ги пренебрегват. Не успяваха да открият ясен център. С линеал и компас биха се озовали някъде близо до мястото, където откриха куфара на Рюнфелд. Но това не ги отвеждаше по-напред.
Тази вечер постоянно се връщаха към куфара. Защо бе сложен там, край пътя? И защо беше пренареден, най-вероятно от жена. Не можаха да намерят и приемливо обяснение защо в багажа липсваше долно бельо. Хансон дори предположил, че Рюнфелд сигурно е бил перверзник, който е ходел без нищо отдолу. Но, разбира се, никой не го прие на сериозно. Трябваше да има друго обяснение.
Когато стана девет вечерта, направиха почивка, за да проветрят. Мартинсон изчезна в кабинета си, за да се обади вкъщи, Сведберг си облече якето, за да се поразходи. Валандер влезе в тоалетната и изплакна лицето си. Погледна се в огледалото. Изведнъж го обзе усещането, че след смъртта на баща му лицето му се е променило. В какво се състояха разликите обаче, не можеше да каже. Поклати глава срещу отражението си в огледалото. Скоро трябваше да намери време и да премисли всичко случило се до този момент. Баща му бе покойник от няколко седмици. А той все още не беше успял да проумее какво се е случило. Това го караше да изпитва угризения. Замисли се и за Байба. Байба, на която държеше толкова много, но никога не й се обаждаше.
Често се съмняваше, че полицейската работа може да се съчетае с нещо друго. Това, разбира се, изобщо не беше вярно. Мартинсон бе в чудесни отношения със семейството си. Ан-Брит Хьоглунд почти сама носеше отговорността за две деца. Изглежда, вината си беше само на Валандер, който не можеше да се справя и с двете.
Прозя се срещу отражението си. Дочу, че колегите му отново се събират в залата. Реши, че сега е моментът да обсъдят жената, чийто силует съзираха в далечината. Трябваше да се опитат да видят нея, също и ролята, която по всяка вероятност играе.
Това бе първото, което каза, след като затвориха вратата.
— Зад кулисите на всичко това се крие жена — поде той. — През остатъка от вечерта, доколкото ни позволяват силите, трябва да се съсредоточим върху тази следа. Говорим, че мотивът е отмъщение. Но не сме достатъчно конкретни. Означава ли това, че разсъждаваме погрешно? Че гледаме в грешната посока? Може да има съвършено различно обяснение.
Чакаха го да продължи в мълчание. Въпреки че всички бяха изтощени, забеляза, че все още не са изгубили концентрацията си.
Върна се към Катарина Таксел в Лунд.
— Тя е родила детето си тук, в Юстад — каза той. — На два пъти е имала нощни посещения. Макар да отрича, убеден съм, че непознатата жена е ходила именно при нея. Тя ни лъже. Въпросът е защо? Коя е била тази жена? Защо не желае да разкрие самоличността й? От всички жени, които се появяват в това разследване, Катарина Таксел и жената в болнична униформа са най-важни. Приемаме, че Йожен Блумберг е баща на детето, което така и не е успял да види. Смятам, че Катарина лъже за бащинството. Когато бяхме при нея в Лунд, имах усещането, че не каза нито една вярна дума. Не знам защо. Според мен крие разковничето към целия случай.
— Защо не я задържим? — попита Хансон нетърпеливо.
— На какво основание да го направим? — отвърна Валандер. — Пък и току-що е станала майка. Не можем да се отнасяме с нея как да е. Освен това не смятам, че ако я накараме да седне на стол в участъка в Лунд, ще ни каже нещо повече от това, което е казала досега. Трябва да се опитаме да я притиснем, да измъкнем истината с хитрост.
Хансон кимна неохотно.
— Третата жена в обкръжението на Йожен Блумберг е вдовицата му — продължи Валандер. — Тя ни даде доста важна информация. Несъмнено най-показателен е фактът, че тя въобще не скърби за него. Той я е малтретирал. Ако се съди от белезите — продължително време, при това жестоко. Тя косвено потвърди аферата на мъжа си с Катарина Таксел, като каза, че той винаги е имал извънбрачни връзки.
В мига, в който произнесе последните думи, си помисли, че звучи като старомоден проповедник. Запита се как ли би се изразила Ан-Брит Хьоглунд.
— Нека кажем, че детайлите около случая на Блумберг съвпадат с модела — каза той. — По-късно ще се върнем към него.
Премина към Рюнфелд. Движеше се в обратна посока, към първото убийство.
— Според очевидци Йоста Рюнфелд е бил брутален мъж — продължи той. — За това свидетелстват както синът, така и дъщерята. Зад любителя на орхидеи се е криел съвършено различен човек. На всичко отгоре е бил частен детектив. Нещо, за което всъщност не разполагаме с ясен мотив. Дали е търсел тръпка? Може би орхидеите не са му били достатъчни? Не знаем. Това ни показва, че е бил сложна и противоречива личност.