След това заговори за съпругата му.
— Предприех пътуване до едно езеро в околностите на Елмхулт, без всъщност да съм сигурен какво ще открия. Не разполагам с доказателства. Ала мога да предположа, че Рюнфелд е убил съпругата си. Какво се е разиграло там на леда едва ли ще научим някога. Главните действащи лица са мъртви. Очевидци няма. Въпреки това имам чувството, че някой извън семейството е знаел за това. Поради липсата на нещо по-добро трябва да допуснем възможността, че смъртта на жена му е свързана по някакъв начин с участта, сполетяла Рюнфелд.
Валандер направи пауза, преди да продължи.
— И така, той е трябвало да замине за Африка. Така и не заминава. Нещо му е попречило. Не знаем как е изчезнал. Затова пък можем точно да определим кога е станало. Но нямаме обяснение за взлома в цветарницата. Не знаем и къде е бил държан в плен. Разбира се, куфарът може да ни даде някаква представа. Струва ми се, че с известни уговорки можем да заключим, че куфарът е бил пренареден от жена. Същата жена, която е пушила ръчно свита цигара на кея, където чувалът с Йожен Блумберг е бил бутнат във водата.
— Може да са двама души — възрази Ан-Брит Хьоглунд. — Единият е пушил цигарата и е оставил пръстовите отпечатъци по куфара. Другият го е пренаредил.
— Имаш право — съгласи се Валандер. — Нека тогава кажем, че става дума най-малко за един извършител.
Той погледна Нюберг.
— Търсим — каза Нюберг. — Претърсваме у Холгер Ериксон. Намерихме купища отпечатъци от пръсти, но до тук нито един не съвпада.
Валандер изведнъж се сети за една подробност.
— Табелката за име — каза. — Онази, дето намерихме в куфара на Рюнфелд. По нея имаше ли отпечатъци?
Нюберг поклати глава.
— Би трябвало да има — възрази Валандер. — Та нали човек използва пръстите си, когато си я слага или сваля?
Никой нямаше приемливо обяснение.
Валандер продължи нататък.
— До този момент споменахме няколко жени, една, от които непрекъснато се появява — обобщи той. — Също така предполагаме, че става дума за малтретирани жени и може би за едно неразкрито убийство. Въпросът, който трябва да си зададем, е: кой е знаел за тези неща? Кой има причини да отмъсти? Ако въобще мотивът е отмъщение.
— Може би разполагаме с още нещо — каза Сведберг, като се почеса по врата. — Имаме две стари полицейски разследвания, и двете пратени в архива, без да бъдат разрешени. Едно в Йостерсунд и едно в Елмхулт.
Валандер кимна.
— Остава Холгер Ериксон — продължи той. — Още един брутален мъж. След много усилия, по-скоро с много късмет, открихме жена и в неговото минало. Полякиня, изчезнала преди близо трийсет години.
Огледа се около масата, преди да привърши.
— С други думи, имаме модел — каза той. — Брутални мъже и малтретирани, изчезнали и вероятно убити жени. И за фон — една сянка, която върви по следите на тази събития. Сянка, която може да принадлежи на жена. На пушачка.
Хансон пусна молива си на масата и поклати глава.
— Не ми изглежда възможно — възрази той. — Да се представим, че е замесена жена. Тя, изглежда, притежава колосални физически сили и злокобна фантазия, когато стане дума за рафинирани методи за убийство. Защо се интересува от случилото се с тези жени? Тяхна приятелка ли е? Каква е връзката между всички тези хора?
— Въпросът ти не е просто важен — каза Валандер. — Той може да се окаже от решаващо значение. Как тези хора са влезли в контакт помежду си? От къде да започнем да търсим? Сред мъжете или сред жените? Един търговец на коли, поет-аматьор и любител на птиците; един почитател на орхидеите, частен детектив и собственик на цветарница, и най-сетне един научен работник, специалист по алергии. Изглежда, само Блумберг не е имал по-специални интереси. Май не е имал никакви интереси. Или пък да тръгнем от жените? Една майка, която лъже кой е бащата на новороденото й дете? Една жена, удавила се преди десет години в езерото Стонгшьон до Елмхулт? Една полякиня, която се била установила в Йемтланд и се интересувала от птиците? И която е изчезнала от почти трийсет години? И най-накрая тази жена, която нощем се прокрадва в Родилното отделение на Юстад и удря акушерки? Къде са допирните точки?