Настъпи дълга тишина. Всички се опитваха да намерят отговора. Валандер чакаше. Моментът беше важен. Най-много от всичко се надяваше някой да достигне до неочаквано заключение. Рюдберг многократно му бе натяквал, че най-важната задача на инспектора, водещ разследване, е да стимулира колегите си да мислят нестандартно. Въпросът сега беше дали е успял.
Най-накрая тишината наруши Ан-Брит Хьоглунд.
— Има работни места, където жените имат превес — каза тя. — Ако търсим медицинска сестра, мнима или не, то здравеопазването изглежда правилното място.
— Освен това пациентите идват от различни места — продължи Мартинсон. — Ако приемем, че жената, която търсим, е работила в Спешно отделение, тя би трябвало да е видяла множество малтретирани жени, които минават от там. Те не са се познавали, но тя ги е опознала. Имената им, болничните им картони.
Валандер осъзна, че Ан-Брит и Мартинсон заедно достигнаха до нещо, което можеше да свърши работа.
— Тоест не знаем дали действително е медицинска сестра — обобщи. — Знаем само, че не е работила в Родилното на Юстад.
— Възможно е да работи в друго отделение на болницата — подхвърли Сведберг.
Валандер бавно кимна. Нима наистина можеше да е толкова просто? Една медицинска сестра от болницата в Юстад?
— Може да разберем това сравнително лесно — обади се Хансон. — Даже ако болничните картони са свещени реликви, които никой не бива да докосва, дори тогава би трябвало да можем да проверим дали съпругата на Йоста Рюнфелд е била приемана там след побой. А защо не и Криста Хаберман?
Валандер пое в друга посока.
— Дали Рюнфелд и Ериксон някога са били съдени за нанасяне на побой? Лесно можем да го проверим. Ако е така, всичко ще се окаже доста по-достоверно.
— Има и други възможности — рече Ан-Брит Хьоглунд, която сякаш изпитваше потребност да се усъмни в собственото си предположение. — Има и други работни места, където жените имат превес. Съществуват кризисни групи за жени. Дори и жените полицайки от Сконе си имат своя собствена мрежа.
— Длъжни сме да проучим всички алтернативи — обясни Валандер. — Ще ни отнеме доста време. Но според мен трябва да се примирим, че разследването се е устремило едновременно в много различни посоки. Дори и назад във времето. Да се преглеждат архивни документи е винаги трудоемко. Ала не виждам никакъв друг начин.
През следващите два часа, които оставаха до полунощ, планираха различни стратегии, които да се проведат едновременно. Тъй като в компютърните си проверки досега Мартинсон не бе открил нова връзка между трите жертви, нямаха друга вариант, освен да продължат да търсят напосоки.
До полунощ не успяха да напреднат много.
Хансон зададе последния въпрос, този, който всички бяха очаквали през цялата дълга вечер.
— Ще се случи ли отново?
— Не знам — отвърна Валандер. — Уви, страхувам се, че е напълно възможно. Усещам някаква незавършеност във всичко случило се досега. Не ме питай защо. Само това мога да ви кажа. Уповавам се на нещо толкова не-полицейско, каквото е предчувствието. Интуиция може би.
— И аз имам същото предчувствие — каза Сведберг.
Произнесе думите с такава сила, че всички се изненадаха.
— Възможно ли е да сме изправени пред серия убийства, които могат да продължават до безкрай? Ами ако си имаме работа с някой, който за отмъщение сочи мъже, които са се отнасяли зле към жени? Тогава това никога няма да свърши.
Валандер знаеше, че е много вероятно Сведберг да е прав. Самият той през цялото време се опитваше да избегне подобна мисъл.
— Има такава опасност — отговори му. — Което на свой ред означава, че трябва бързо да заловим убиеца.
— Подкрепления — допълни Нюберг, който не бе казал почти нищо през последните два часа. — Иначе няма да стане.
— Да — съгласи се Валандер. — Съзнавам, че ще са ни нужни. Особено след всичко, което обсъдихме тази вечер. Без чужда помощ не можем да се заемем с повече работа, отколкото вършим сега.
Хамрен вдигна ръка в знак, че иска да каже нещо. Седеше заедно с двамата полицаи от Малмьо, в най-отдалечения край на масата.
— Бих искал да подчертая последното — поясни той. — Рядко, та даже никога, не съм виждал толкова ефективна полицейска работа, свършена от толкова малко хора. Понеже бях тук и през лятото, мога да констатирам, че явно при вас това не е изключение. Ако поискате подкрепления, никой здравомислещ човек не би могъл да ви ги откаже.