Валандер се замисли.
— Искаш да кажеш, че убиецът се е качвал в кулата?
— Защо да не е?
— Може и да си прав. В такъв случай навярно има и угарки от цигари.
— Ако е имало, щяхме да ги намерим още първия път. Сега вече е твърде късно.
Валандер разказа за среднощната си среща с Юлва Бринк в болницата.
— Табелката е в едно найлоново пликче — каза Нюберг. — Ако има добро обоняние, навярно ще може да усети мирис.
— Искам да свършим това колкото се може по-бързо. Можеш и сам да й се обадиш. Сведберг има домашния й телефон.
Нюберг обеща, че ще бъде изпълнено. Валандер откри, че някой беше сложил лист хартия на бюрото му. Писмо от Патентното и регистрационното ведомство, което съобщаваше, че лице с името Харалд Бергрен не се е отказвало или е приемало официално въпросното име. Валандер го остави настрана. Часът беше десет. Все още валеше. Замисли се за снощното заседание. Отново го налегна тревога. Дали наистина бяха на вярната следа? Или пътеката, по която са поели, щеше да ги отведе право в нищото? Застана до прозореца. Водната кула се изпречи пред погледа му. Катарина Таксел е основната ни следа. Тя се е срещала с жената. Какво ли е търсела в Родилното през нощта?
Върна се при бюрото си и се обади на Бирш в Лунд. Отне им почти десет минути, докато успеят да го издирят.
— Всичко е спокойно пред блока й — каза Бирш. — Никакви посещения, освен жена, която идентифицирахме като нейната майка. Катарина излиза веднъж на пазар. Докато майка й беше там да гледа детето. Наблизо има бакалия. Единственото, което ни направи впечатление, е, че си купи много вестници.
— Сигурно е искала да прочете за убийството. Мислиш ли, че знае, че е под наблюдение?
— Не, не мисля. Напрегната е. Но никога не се озърта. Според мен не подозира, че я наблюдаваме.
— Важно е да не разбере.
— През цялото време сменяме хората.
Валандер се приведе над бюрото си и разтвори тетрадката.
— Как върви проучването? Какво знаем за нея?
— И така, тя е на трийсет и три години — осведоми го Бирш. — Което дава разлика във възрастта от осемнайсет години между нея и Блумберг.
— Това е първото й дете — отбеляза Валандер. — Доста е позакъсняла. Жените, които бързат, може би не придирят толкова за разликата във възрастта? Всъщност не съм много запознат с тези въпроси.
— Пък и според думите й Блумберг не е баща на детето.
— Това е лъжа — отсече Валандер и за миг се запита как дръзваше да е толкова самонадеян. — С какво още разполагаш?
— Катарина Таксел е родена в Орльов — продължи Бирш. — Баща й е бил инженер в захарната рафинерия. Умрял, когато е била дете. Колата му била ударена от влак. Близо до Ландскруна. Няма братя и сестри. Отгледана е от майка си. Преместили се в Лунд след смъртта на бащата. Майка й е работила на половин ден в Градската библиотека. Катарина била добра ученичка. Продължила да следва в университета. География и филология. Доста необичайна комбинация. После в Педагогическия университет. Оттогава все преподава. Същевременно е разработила малка фирма, която търгува с козметични продукти за коса. Трябва да е доста предприемчива. Разбира се, името й не се появява в нашите регистри. Прави впечатление на съвсем обикновен човек.
— Бързо сте се справили — похвали ги Валандер.
— Направих както ми каза — отговори Бирш. — Натоварих много хора със задачата.
— Изглежда, все още е в неведение. Ако беше узнала, че я проучваме, щеше да почне да се озърта през рамо.
— Ще видим колко дълго ще издържи. Чудя се дали не трябва да я попритиснем малко.
— И аз си мислех същото — отвърна Валандер.
— Да я задържим ли?
— Не. Но мисля да дойда в Лунд. После двамата с теб можем да започнем, като я разпитаме още веднъж.
— За какво? Ако не й задаваш смислени въпроси, тя ще стане подозрителна.
— Ще измисля нещо по пътя — каза Валандер. — Какво ще кажеш да се срещнем пред блока й в дванайсет часа?
Валандер се разписа за служебна кола и напусна Юстад. Спря на летище „Стуруп“ и изяде един сандвич. Както обикновено се ядоса от цената. Междувременно се мъчеше да измисли въпроси, които да зададе на Катарина Таксел. Не беше достатъчно да се появи и да я пита същите неща като първия път.
Реши, че отправната точка трябва да бъде Йожен Блумберг. Той бе станал жертва на убийство. Необходима им беше всяка информация, която могат да получат за него. Катарина бе просто една от многото, на които задаваха въпроси.