31
През остатъка от деня Валандер остана в Лунд. С всеки изминал час подозренията му се затвърждаваха. Чрез Катарина Таксел имаха най-голям шанс да разкрият кой е убиецът на тримата мъже. Издирваха жена. Нямаше никакво съмнение, че тя е замесена по някакъв начин. Но не знаеха дали е действала сама и какви са били подбудите й.
Разговорът с майката на Катарина не доведе доникъде. Тя хукна в истерия из апартамента да търси изчезналите си дъщеря и внуче. Накрая толкова се разстрои, че им се наложи да извикат лекар. Валандер беше убеден, че тя не знае какво е станало с дъщеря й. Незабавно установиха контакт с някои от малкото й на брой приятелки, за които майката предположи, че биха могли да я отведат. Всички звучаха еднакво озадачени. Валандер обаче не вярваше на казаното по телефона. По негово настояване Бирш тръгна по дирите и лично посети по домовете им онези, с които Валандер бе разговарял. Катарина Таксел беше изчезнала. Валандер не бе сигурен, че майката има доста добра представа за обкръжението на дъщеря й. Освен това тревогата й беше неподправена. Ако знаеше, щеше да им каже къде е отишла Катарина.
Валандер слезе по стълбите, пресече улицата и отиде до бензиностанцията. Помоли очевидеца, на име Юнас Хадер, двайсет и четири годишен, още веднъж да опише това, което бе видял. В негово лице срещна перфектния свидетел. Изглежда, Хадер постоянно изучаваше какво се случва около него така, сякаш във всеки момент може да му се наложи да дава свидетелски показания. Червеният „Голф“ спрял пред кооперацията в същия момент, когато товарна кола с вестници отпътувала от бензиностанцията. Свързаха се с шофьора, който от своя страна беше сигурен, че е тръгнал от бензиностанцията точно в девет и половина. Юнас Хадер бе обърнал внимание на много подробности, включително и че на задното стъкло на „Голф“-а имало голям стикер. Заради голямото разстояние не бе успял да види какво пише на него. Продължаваше да твърди, че колата потеглила рязко и била управлявана по начин, който според него издавал, че кара мъж. Единственото, което не видял, било шофьорът. Валяло и чистачките работели. Дори и да се бил опитал, пак нямало да успее да го види. Затова пък, убеден беше, че Катарина Таксел била облечена в светлозелено палто, носела голям сак „Адидас“, а бебето било увито в синьо одеялце. Всичко станало светкавично. Тя излязла от входа в същия миг, в който колата спряла. Някой отвътре отворил задната врата. Тя сложила вътре детето и оставила сака в багажника. После отворила задната врата откъм улицата и влязла в колата. Шофьорът потеглил рязко, преди още да затвори вратата напълно. Юнас Хадер не могъл да различи номера на колата, макар Валандер да бе сигурен, че се е опитал. Бе категоричен, че никога преди не бе виждал кола да спира при задния вход.
Валандер се върна в блока с усещането, че е получил потвърждение на нещо, но не знаеше на какво точно. Може би на паническо бягство? Кога е било запланувано? И защо? Междувременно Бирш разпита полицаите, които се бяха редували да наблюдават жилищния блок. Валандер ги помоли да помислят дали са виждали жена близо до блока. Някоя, която е дошла и си е отишла повече от веднъж. Ала за разлика от Юнас Хадер, полицаите бяха забелязали много малко. Били съсредоточени върху вратата, кой влизал и излизал. Валандер настоя да разпознаят всеки, когото бяха видели. Тъй като в сградата обитаваха четиринайсет семейства, целият следобед бе изпълнен с полицаи, които тичаха по стълбищата и проверяваха живущите. Именно по този начин Бирш откри един човек, който бе забелязал нещо важно. Мъжът живееше два етажа над Катарина Таксел. Беше пенсиониран музикант и според Бирш описал живота си така: „Часове наред вися до прозореца, наблюдавам дъжда и в главата си чувам музиката, която вече никога няма да свиря.“ Навремето бил фаготист в симфоничния оркестър на Хелсингборг и на вид — пак според Бирш — бил меланхоличен и мрачен човек, който живеел в голяма самота. Точно тази сутрин му се сторило, че видял една жена от отсрещната страна на площада. Жена, която вървяла пеша, но внезапно спряла и отстъпила няколко крачки назад, след което застанала неподвижно и наблюдавала блока, преди да се обърне гърбом и да изчезне. Когато Бирш докладва, Валандер веднага си помисли, че това може да е жената, която издирваха. Някой бе дошъл и бе забелязал автомобила, който, естествено, не е трябвало да стои паркиран точно пред входа. Този някой беше дошъл, за да посети Катарина Таксел. Точно както я бяха посещавали и в болницата.