През този ден Валандер прояви голямо и нескончаемо упорство. Помоли Бирш да се свърже още веднъж с приятелките на Катарина и да ги попита дали някоя от тях тази сутрин е имала намерение да навести нея и новороденото й дете. Всички отговориха по един и същи начин. Никоя от тях не е тръгвала и после внезапно да е променила намерението си. Бирш се опита да измъкне от пенсионирания фаготист някакво описание на жената. Единственото, в което беше сигурен, бе, че е видял жена. Било към осем часа. Но и тази информация не беше много сигурна, защото трите часовника в апартамента му, включително и ръчният, показваха различно време.
Този ден Валандер кипеше от енергия. Праща Бирш насам-натам, който, изглежда, изобщо не се засягаше, че Валандер му дава разпореждания като на подчинен, и търчеше да изпълнява различни задачи, като междувременно успя методично да претърси апартамента на Катарина Таксел. Първото, за което помоли Бирш, беше служителите на Криминалната лаборатория в Лунд да вземат дактилоскопични отпечатъци от апартамента. После щяха да ги сравнят с онези, които беше открил Нюберг. През целия ден поддържаше връзка с Юстад по телефона. На четири път говори именно с Нюберг. Юлва Бринк беше подушила табелката, която все още излъчваше много слаби остатъци от онова, което някога е било аромат на парфюм. Възможно било да е същият аромат, който усетила през нощта, когато я бяха нападнали в Родилното отделение. Но не беше сигурна. Въпросът оставаше все така неясен.
На два пъти през този ден разговаря с Мартинсон. И двата пъти го откри в дома му. Терес все още беше уплашена и потисната. Мартинсон все така решен да си подаде оставката и да напусне работа. Валандер го накара да обещае, че ще почака поне до следващия ден, преди да напише молба за напускане. Макар че през този ден Мартинсон не бе в състояние да мисли за друго, освен за дъщеря си, Валандер подробно му разказа какво се бе случило. Беше сигурен, че Мартинсон слуша, макар коментарите му да бяха малобройни Валандер знаеше, че трябва да поддържа ангажираността му с разследването. Не искаше да рискува той да вземе решение, за което после ще се разкайва. На няколко пъти се чу и с Лиса Холгершон. Хансон и Ан-Брит Хьоглунд бяха действали много решително в училището, където бяха нанесли побой над Терес. В дирекцията разговаряли поотделно със замесените три момчета. Влезли във връзка с родителите и с учителите. Според Ан-Брит Хансон се представил забележително, когато събрали всички ученици, за да ги информират за случилото се. Учениците били възмутени и моментално изолирали трите момчета. Тя смяташе, че случилото се едва ли ще се повтори.
Ескил Бенгтсон и другите мъже бяха пуснати от ареста, но Пер Окесон щеше да ги подведе под отговорност. Случаят с дъщерята на Мартинсон навярно щеше да накара доста хора да променят мнението си. Поне така се надяваше Ан-Брит Хьоглунд. Валандер бе по-скептично настроен. Смяташе, че за в бъдеще ще да им се наложи да отделят доста време за справяне с различни частни гвардии.
Най-важната новина през този ден дойде от Хамрен, който пое част от задачите на Хансон. Малко след три следобед издирил координатите на Йоте Тандвал. Незабавно се свърза с Валандер.
— Държи антикварен магазин в Симрисхамн — рече Хамрен. — Доколкото разбрах, пътува, за да изкупува антики, които, между другото, изнася за Норвегия.
— Това законно ли е?
— Не мисля, че е точно незаконно — отговори Хамрен. — Просто цените там поначало са по-високи. Е, естествено, зависи и що за антики са това.
— Искам да го посетиш — нареди Валандер. — Нямаме време за губене. И бездруго достатъчно сме се пръснали. Отиди в Симрисхамн. Най-важното е да разберем дали наистина е имало връзка между Холгер Ериксон и Криста Хаберман. Току-виж, Йоте Тандвал знае и още нещичко.
Три часа по-късно Хамрен се обади отново. Беше в колата си и тъкмо излизаше от Симрисхамн. Беше се срещнал с Тандвал. Валандер бе целият в слух.
— Йоте Тандвал е много добросърдечен човек — рече Хамрен. — Ала паметта му е доста избирателна. Някои неща изобщо не можеше да си спомни. За други случаи обаче беше пределно ясен.
— Криста Хаберман?
— Помни я. Останах с впечатлението, че трябва да е била голяма красавица. И беше сигурен, че Холгер Ериксон я е срещал. Поне няколко пъти. Между другото, стори му се, че си спомня за една ранна утрин, когато стояли на носа при Фалстербу да наблюдават завръщащи се гъски. Или пък били щъркели. Не беше сигурен.
— И той ли обича да наблюдава птиците?
— Баща му го мъкнел насила със себе си.