— Все пак знаем най-важното — отбеляза Валандер.
— Нещата май се връзват. Криста Хаберман, Холгер Ериксон.
Неприятно предчувствие обзе внезапно Валандер. С ужасяваща яснота осъзнаваше онова, в което бе започнал да вярва.
— Искам да се върнеш в Юстад — каза той. — И да прегледаш цялата информация по разследването, където става дума за изчезването й. Кога и къде е била видяна за последно. Искам да обобщиш тази част. Последният път, когато е била забелязана.
— Изглежда, имаш нещо предвид — подхвърли Хамрен.
— Тя е изчезнала — обясни Валандер. — И никога не е била открита. Какво показва това?
— Че е мъртва.
— Нещо повече. Не забравяй, че се занимаваме с разследване, в което и мъже, и жени са станали жертви на жестоко насилие, каквото човек трудно може да си представи.
— Мислиш, че е била убита?
— Хансон ми даде съкратен доклад за разследването по нейното изчезване. Версията, че е била убита присъства през цялото време. Но тъй като не са могли да докажат нищо, не е успяла да надделее над другите възможни обяснения за изчезването й. Това е истинско полицейско мислене. Никакви прибързани заключения. Всички врати са отворени, докато не се получат нужните доказателства, които ще им позволят да я затворят завинаги. Може би сега сме пред прага точно на тази врата?
— Да не би Холгер Ериксон да я е убил?
По тона му Валандер разбра, че идеята досега не бе минавала през ума на Хамрен.
— Не знам — каза Валандер, — но отсега нататък не бива да изключваме тази възможност.
Хамрен обеща да направи доклада. Щеше да се обади, когато стане готов.
След този разговор Валандер напусна апартамента на Катарина Таксел. Трябваше да хапне нещо. Намери една пицария близо до блока й. Яде прекалено бързо и стомахът го заболя. След това дори не можеше да си спомни какъв е бил вкусът на храната.
Бързаше. Чувството, че скоро нещо ще се случи, не му даваше мира. Тъй като по нищо не личеше, че поредицата убийства е прекъсната, им се налагаше да се надпреварват с времето. Даже не знаеха с колко време разполагат. Спомни си, че Мартинсон бе обещал да състави хронологична схема на всичко случило се до момента. Щеше да го направи същия ден, ако не бяха нападнали Терес. По обратния път към апартамента на Катарина Таксел реши, че работата не бива да чака. Спря под заслона на една автобусна спирка и се обади в Юстад. Имаше късмет. Ан-Брит Хьоглунд беше в участъка. Вече бе говорила с Хамрен и знаеше за потвърждението, че Криста Хаберман и Холгер Ериксон са се познавали. Валандер я помоли да състави хронологичната схема на събитията, която им бе обещал Мартинсон.
— Не знам дали това изобщо е важно — каза той. — Ала знаем твърде малко за начина, по който се движи тази жена. Може би, ако съставим хронологична схема, ще можем да обособим някакъв географски център?
— Ето че казваш „тя“ — отбеляза Ан-Брит Хьоглунд.
— Да — потвърди Валандер. — Така е. Но не знаем дали е сама. Нито пък каква роля играе.
— Какво смяташ, че е станало с Катарина?
— Заминала е. Станало е много бързо. Някой е открил, че блокът се наблюдава. Заминала е, защото има нещо, което иска да скрие.
— Възможно ли е тя да е убила Йожен Блумберг?
— Катарина Таксел е просто брънка по средата на веригата. Ако изобщо можем да говорим за брънки, които да навържем една за друга. Тя не е част нито от началото, нито от края. Трудно ми е да си представя, че е убила някого. Предполагам, че спада към групата жени, които са били жертви на насилие.
Ан-Брит Хьоглунд прозвуча искрено изненадана.
— И тя ли е била малтретирана? Не знаех.
— Предполагам, че не е била бита или рязана с нож — продължи Валандер. — Според мен е била тормозена по друг начин.
— Психически ли?
— Нещо такова.
— От Блумберг?
— Да.
— И въпреки това ражда детето му? Ако версията ти за бащинството е вярна.
— Трябваше да я видиш как държи детето си. Не изглеждаше да му се радва особено. Разбира се, все още имаме много празнини — призна Валандер. — В полицейската работа често става въпрос за това дали ще успееш да сглобиш предполагаемите отговори. Трябва да накараме тишината да заговори и думите да разкажат за неща, които имат скрито значение. Трябва да се опитаме да погледнем отвъд събитията, да ги преобърнем с главата надолу, за да си застанат по местата.