Валандер се замисли.
— Нека засега да остане — предложи той. — Само че този път не забравяйте задния вход.
— Какво смяташ, че може да се случи?
— Не знам. Понякога на хора, които изчезват, може да им скимне и да се върнат.
Подкара и излезе от града. Есента господстваше навред. Включи отоплението, но все още му беше студено.
Какво да правим?, питаше се. Катарина Таксел изчезна. След дългия ден в Лунд се прибирам в Юстад само с едно старо разписание на железниците, в найлоново пликче.
Все пак през този ден бяха направили важна крачка напред. Холгер Ериксон е познавал Криста Хаберман. Потвърдиха, че съществува сложна връзка между тримата убити мъже. Неволно натисна газта. Искаше колкото се може по-скоро да узнае как върви работата на Хамрен. Когато стигна при отбивката за летище „Стуруп“, зави при автобусната спирка и се обади в Юстад. Попадна на Сведберг. Първото, за което попита, беше Терес.
— Получава огромна подкрепа в училище — каза Сведберг. — Най-вече от другите ученици. Но, разбира се, е нужно време.
— А Мартинсон?
— Потиснат е. Казва, че ще напуска.
— Знам, но не смятам, че е нужно.
— Ти си единственият, който би могъл да го разубедиш.
— И ще го направя.
После попита дали се е случило нещо важно. Сведберг не знаеше нищо. Самият той тъкмо се бил прибрал в участъка след среща с Пер Окесон, който му бе оказал съдействие да получи следствените материали за смъртта на съпругата на Йоста Рюнфелд в Елмхулт.
Валандер го помоли да събере разследващия екип на съвещание в десет часа.
— Да си мяркал Хамрен? — попита най-накрая.
— Седят с Хансон и преглеждат документацията за Криста Хаберман. Казал си, че е спешно.
— Десет — повтори Валандер. — Ще им бъда благодарен, ако успеят да свършат дотогава.
— Да не би да трябва да намерят Криста Хаберман до десет? — попита Сведберг.
— Не точно, но не си и далеч от истината.
Валандер остави телефона на седалката до себе си. Остана да седи в мрака. Мислеше за тайника. Скривалището на Катарина Таксел, в което имаше старо влаково разписание.
Не го разбираше. Изобщо.
В десет вечерта вече се бяха събрали. Единственият, който липсваше, беше Мартинсон. За начало обсъдиха случилото се от сутринта. Всички знаеха, че колегата им е решил незабавно да напусне полицията.
— Ще говоря с него — предложи Валандер. — Искам да разбера дали наистина държи на решението си. Ако е така, естествено, никой няма да го спира.
Повече не коментираха. Валандер докладва накратко за това, което бе станало в Лунд. Дадоха се най-различни обяснения защо Катарина Таксел е заминала и какъв е бил мотивът й. Запитаха се дали е възможно да се проследят червената кола. Колко ли червени „Голф“-а има в Сконе?
— Една жена с новородено на ръце не може да изчезне безследно — заключи Валандер. — Според мен ще е най-добре, ако сега си наложим да проявим търпение. Трябва да продължим да работим с това, с което разполагаме. — Погледна Хансон и Хамрен. — Изчезването на Криста Хаберман — поясни той. — Едно събитие отпреди двайсет и седем години.
Хансон кимна към Хамрен.
— Искаше да научиш подробностите около изчезването й — каза той. — Последния път е била видяна в Свенставик, на двайсет и втори октомври, вторник, 1967-а. Разхождала се е из градчето. Понеже си бил там, ще ти е по-лесно да си го представиш. Макар че центърът е преустроен оттогава. Нямало нищо необичайно в това, че е излязла да повърви. Последен я забелязал един дървосекач, който се прибирал с колелото си от гарата. Това е станало в пет без четвърт следобед. Вече е било мръкнало, но тя е вървяла по осветената част на пътя. Бил е сигурен, че е тя. След това никой повече не я видял. Обаче има няколко свидетелски показания, в които става дума за неизвестна кола, която минала през селището същата вечер. Това е всичко.
Валандер седеше мълчаливо.
— Някой споменал ли е нещо за марката на колата? — попита.
Хамрен затърси из книжата. После поклати глава и излезе от стаята. Когато се върна, носеше още един куп бумаги в ръка. Никой не продума. Най-накрая намери онова, което търсеше.
— Един от свидетелите, собственик на малко стопанство, на име Юансон, твърди, че е била „Шевролет“. Тъмносин „Шевролет“. Сигурен бил за какво говори. По-рано в Свенставик имали такси със същия фасон. Само че то било светлосиньо.