Трябваха им двайсет минути да стигнат до следващия граничен знак. Хансон посочи на картата. Сега се намираха при крайната югозападна точка. Земите се простираха още петстотин метра на юг. Ала тази част Холгер Ериксон закупил допълнително през 1976-а. Тръгнаха на изток. Сега се приближаваха до рова и хълма с наблюдателницата. Тревогата на Валандер растеше. Стори му се, че забеляза същата реакция и у останалите.
Това сякаш се превръща в отражение на живота ми, помисли си. Моят живот като полицай в края на двайсети век в Швеция. Ранно утро, на зазоряване. Есен, мъгла, влажен студ. Четирима мъже газят в калта. Приближават странен капан за животни, където един мъж е бил набучен на бамбукови пръти. Същевременно търсят и лобното място на една полякиня, изчезнала преди двайсет и седем години.
Ще свърша в този калищак, ще бродя из него до припадък. Там, някъде в мъглата, хората се събират край кухненската маса и планират сформирането на групи за гражданска отбрана. Онзи, който обърка пътя в мъглата, рискува да бъде убит.
Забеляза, че докато върви, мислено води диалог с Рюдберг. Въображаем, но затова пък много оживен. Той седеше на терасата си през последните дни от своето боледуване, тя се носеше пред него като въздушен кораб в мъглата. Ала Рюдберг не отговаряше. Само слушаше с кривата си усмивка. Лицето му вече бе силно белязано от болестта.
Изведнъж стигнаха. Валандер вървеше последен. Стояха от единия край на рова. Ето че стигнаха смъртоносния капан. Парче полицейска лента се бе заклещило под една от сгромолясалите се дъски. Едно непочистено местопроизшествие, помисли си Валандер. Бамбуковите пръти ги нямаше. Зачуди се къде ли се съхраняват. В мазето на участъка? В Националната криминална лаборатория в Линшьопинг? Наблюдателната кула, която се издигаше вдясно от тях, едва се виждаше в мъглата.
В съзнанието на Валандер се оформи една идея. Отстъпи няколко крачки встрани, при което насмалко да се подхлъзне в калта. Нюберг се бе вторачил долу в рова. Хамрен и Хансон приглушено обсъждаха един детайл на картата.
Някой е наблюдавал Холгер Ериксон и стопанството му, помисли си Валандер. Някой, който знае какво се е случило на Криста Хаберман — жена, изчезнала преди двайсет и седем години и обявена за мъртва. Жена, която лежи погребана някъде из нивята. Дните на Ериксон са преброени. Подготвен му е гроб с остри пръти. Още един гроб в калта.
Отиде при Хамрен и Хансон. Нюберг беше изчезнал в мъглата. Сподели с тях какво му бе хрумнало току-що. После щеше да го повтори и пред Нюберг.
— Ако извършителят е добре осведомен, както смятаме, то той е знаел и къде е погребана Криста Хаберман. Вече няколко пъти сме говорили, че убиецът си има свой собствен стил. Той или тя се опитва да ни каже нещо. Досега успяхме да дешифрираме части от кода. Холгер Ериксон е бил убит по брутален и демонстративен начин. Тялото му е трябвало да бъде намерено. Но мястото може да е подбрано и поради друга причина. Призовава ни да продължим да търсим. Точно тук. И когато го направим, ще открием Криста Хаберман.
Нюберг изникна от мъглата. Валандер повтори това, което бе казал на другите. Всички осъзнаха, че може би е прав. Прехвърлиха се през рова и се изкачиха до кулата. Горичката в подножието бе скрита в мъглата.
— Твърде много коренища — отбеляза Нюберг. — Не ми се вярва да е в горичката.
Върнаха се и продължиха на изток, докато пак се озоваха при отправната точка. Наближаваше осем. Мъглата бе все така гъста. Ан-Брит Хьоглунд се обади, за да каже, че ключовете са на път. Всички бяха премръзнали и подгизнали. Валандер не искаше да ги задържа без нужда. Хансон щеше да прекара следващите часове в опити да открие кой е обработвал земята.
— Внезапна промяна преди двайсет и седем години — подчерта Валандер. — Това е, което искам да узнаем. Но не споменавай, че търсим заровен труп. Това ще предизвика нежелан интерес.
Хансон кимна. Беше разбрал.
— Ще трябва да направим нов оглед, когато се вдигне мъглата — продължи той. — Мисля, че вече си създадохме добра представа.
Колегите му потеглиха. Валандер изостана. Седна в колата и включи отоплението. Не работеше. Ремонтът му струва цяло състояние, но явно не включваше отоплителната система. Кога ли щеше да има време и пари да замени колата с друга? Кога ли тази ще се повреди отново?
Чакаше. Замисли се за жените. Криста Хаберман, Ева Рюнфелд и Катарина Таксел. Както и за четвъртата, която все още нямаше име. Каква ли беше допирната точка помежду им? Имаше усещането, че е толкова близо. Почти да му извади очите. Гледа, без да може да я види.