Отново потъна в мислите си. Малтретирани и навярно убити жени. Над всичко това се извиваше огромен отрязък от време.
Както си седеше в колата, осъзна, че има още едно възможно решение. Не бяха видели всичко. Събитията, които се опитваха да разберат, бяха част от нещо по-голямо. Важно беше да открият взаимовръзката между жените. Също така трябваше да вземат предвид възможността тази връзка да е случайна. Някой избираше. Ала на какво се основава изборът му? На обстоятелствата? Може би според случая и наличните възможности? Холгер Ериксон е живеел сам в стопанството. Не е общувал с хора, през нощта наблюдавал птиците. Бил човек, до когото лесно можеш да се добереш. Йоста Рюнфелд е заминавал на сафари за орхидеи. Щял е да отсъства две седмици.
Това също дава много възможности. И той е живял сам. Йожен Блумберг редовно е ходел на самотни вечерни разходки.
Валандер поклати глава. Така не стигаше доникъде. Дали разсъждавам правилно? Нямаше никакво представа.
В колата беше студено. Излезе навън, за да се поразтъпче. Ключовете трябва скоро да пристигнат. Продължи да крачи из вътрешния двор. Спомни си първия път, когато беше тук. Ятото свраки при рова. Погледна дланите си. Вече нямаше загар. Споменът за слънцето над „Вила Боргезе“ окончателно си бе отишъл. Също както баща му.
Загледа се в мъглата. Остави погледа си да обходи двора. Къщата наистина беше много добре поддържана. В нея бе живял човек на име Холгер Ериксон, който съчинявал стихове за птиците. Самотното бягство на обикновената бекасина. Средният пъстър кълвач, който изчезнал. Един ден се качва в тъмносин шевролет и предприема дългото пътуване до Йемтланд. Страстта ли го е подтикнала? Или нещо друго? Криста Хаберман е била красива жена. В обемистата документация от разследването в Йостерсунд имаше нейна снимка. Доброволно ли го е последвала? По всяка вероятност. Заминават за Сконе. След това тя изчезва. Ериксон живее сам. Изкопава гроб. Нея вече я няма. Разследването така и не стига до него. Досега. Но ето че Хансон открива името Тандвал и те успяват да направят връзката.
Валандер се улови, че стои, загледан в празната кучешка колиба. Отначало не осъзнаваше за какво точно си мисли. Образът на Криста Хаберман бавно избледня. Той сбърчи чело. Защо там няма куче? На никой не му беше хрумнал този въпрос. Най-малкото на самия него. Кога ли е изчезнало кучето? И това изобщо имаше значение? Все въпроси, на които искаше да получи отговор.
Една кола спря през къщата. Веднага след това в двора влезе момче на не повече от двайсет години. Отиде при Валандер.
— Вие ли сте полицаят, на когото трябва да дам ключовете?
— Аз съм.
Момчето го изгледа със съмнение.
— От къде бих могъл да знам, че е така? Може да сте кой да е.
Валандер се подразни. Същевременно съзнаваше, че момчето има право. Целите му крачоли бяха омацани с кал. Извади документите си за самоличност. Момчето кимна и му подаде връзка ключове.
— Ще имам грижата да бъдат върнати в Лунд — каза Валандер.
Момчето кимна. Бързаше. Докато търсеше ключа от входната врата, Валандер чу как колата рязко потегли. Спомни се какво бе казал Юнас Хадер за червения „Голф“ пред блока на Катарина Таксел. Наистина ли жените не потеглят рязко? Мона кара по-бързо от мен. Байба винаги здраво натиска педала за газта. А дали някоя от тях потегля рязко?
Отвори вратата и влезе. Запали лампата в голямото преддверие. Миришеше на застояло. Седна на една табуретка и изу калните си ботуши. Когато влезе в голямата стая, за своя изненада откри, че стихотворението за средния кълвач още си стоеше на писалището. Вечерта на двайсет и първи септември. Утре щеше да стане един месец. Дали се бяха доближили до вярното решение? Имаха още две убийства за разрешаване. Една жена беше изчезнала. А друга може би лежеше заровена из нивите на Холгер Ериксон.
Стоеше, без да помръдва, в тишината. Мъглата пред прозорците бе все още много гъста. Стана му неприятно. Предметите в стаята сякаш го наблюдаваха. Отиде до стената, където снимките от самолет бяха окачени в рамки. Затърси очилата из джобовете си. Точно тази сутрин се сети да ги вземе със себе си. Сложи ги и се наведе напред. Едната снимка беше черно-бяла, другата цветна, но доста избледняла. Черно-бялата беше от 1949-а. Направена е две години преди Холгер Ериксон да купи имението. Цветната беше от 1965-а. Валандер дръпна една завеса, за да влезе повече светлина. Изведнъж забеляза самотна сърна, която пасеше сред овошките в градината. Застина на място. Сърната вдигна глава и го погледна. Сетне продължи спокойно да пасе. Валандер остана на място. Беше убеден, че никога няма да забрави тази сърна. Не знаеше колко дълго е стоял загледан в нея. Звук, който самият той не чу, накара животното да застане нащрек. После побягна с подскоци и изчезна. Валандер продължи да гледа през прозореца. Сърната я нямаше. Върна се при двете фотографии, направени от една и съща фирма, „Аерофото“, с промеждутък от шестнайсет години. Самолетът с фотоапарата бе долетял право от юг. Всички детайли бяха много ясни. През 1965-а Холгер Ериксон все още не е построил кулата. Ала хълмът е там. Както и ровът. Валандер присви очи. Не можа да види мостче. Проследи очертанията на нивите. Снимката бе правена рано през пролетта. Полята бяха изорани. Все още нямаше растителност. Водоемът ясно се открояваше на снимката. Група дървета се издигаха до тесен коларски път, който разделяше две ниви. Смръщи чело. Не можеше да си спомни дърветата. Вероятно мъглата му бе попречила да ги види тази сутрин. Но не можа да си ги спомни и от предишните си посещения. Дърветата изглеждаха много високи. Трябваше да ги е забелязал. Самотно стърчащи сред нивята. Прехвърли вниманието си върху къщата, която бе в средата на снимката. Между 1949-а и 1965-а къщата се бе сдобила с нов покрив. Някаква барака, която навярно е служила за кочина, е била съборена. Алеята към къщата е по-широка. Ала инак всичко останало си е, както и сега. Свали си очилата и погледна през прозореца. Сърната не се виждаше никъде. Седна в един кожен фотьойл. Тишината го обгърна. Шевролет отпътува за Свенставик. Една жена идва в Сконе. После изчезва. Двайсет и седем години по-късно умира мъжът, който може би едно време е потеглил заедно с нея от Свенставик.