Остана седнал за около половин час. Още веднъж се върна назад във времето.
В момента издирваха поне три различни жени. Криста Хаберман, Катарина Таксел и една, която нямаше име. Жена, която кара червен „Голф“. Жена, която понякога носи изкуствени нокти и пуши собственоръчно свити цигари.
Зачуди се дали наистина издирват две различни жени. Не може ли две от тях да са едно и също лице? Дали Криста Хаберман все пак не беше жива? В такъв случай щеше да е на шейсет и пет години. Жената, повалила Юлва Бринк, е била значително по-млада.
Не се връзваше. Както и всичко останало.
Погледна си часовника. Девет без четвърт. Изправи се и излезе от къщата. Мъглата беше все така гъста. Помисли си за празната кучешка колиба. После заключи и си замина.
В десет часа Валандер бе успял да събере на съвещание целия разследващ екип. Единственият, който липсваше, беше Мартинсон. Бе обещал да дойде следобеда. През сутрешните часове щеше да посети училището, където учи Терес. Ан-Брит Хьоглунд им разказа, че Мартинсон й се обадил късно снощи. Изглежда, бил пиян — нещо, което почти никога не се беше случвало. Смътна завист жегна Валандер. Защо Мартинсон се обажда на нея, а не на него? Все пак двамата бяха работили заедно през всичките тази години.
— Все още ми вглежда решен да напусне каза тя. — Но имах усещането, че му искаше да се противопоставя.
— Аз ще говоря с него — предложи Валандер. Затвориха вратите на залата за съвещания. Последни дойдоха Пер Окесон и Лиса Холгершон. Валандер остана с впечатлението, че току-що са приключили среща на четири очи.
Лиса взе думата веднага щом стаята утихна.
— Гражданската гвардия е в устата на цяла Швеция — започна тя. — Льодинге от сега нататък е място, за което всички ще чуят. От Гьотеборг постъпи запитване дали Курт не може да вземе участие в телевизионен дебат тази вечер.
— Никога — ужаси се Валандер. — Какво ще правя там?
— Вече им отказах от твое име — отвърна тя и се усмихна. — Възнамерявам, като му дойде времето, да ти поискам нещо в замяна.
Валандер веднага се досети, че има предвид лекциите в Полицейската академия. — Дебатът става все по-разпален и ожесточен — продължи тя. — Можем само да се надяваме, че ще излезе нещо добро, след като проблемите бъдат обсъдени.
— В най-добрия случай ще принудят висшето ръководство на полицията да си наложи малко самокритика — вметна Хансон. — Самата полиция също има вина за създалата се ситуация.
— Какво искаш да кажеш? — попита Валандер. Понеже Хансон рядко се впускаше в дискусии за полицията, беше любопитен да чуе мнението му.