— Мисля си — каза Хансон — за всички скандали, в които са били замесени полицаи. Навярно винаги е било така, но не толкова често, колкото напоследък.
— Не бива да ги надценяваме, но и не бива да си затваряме очите за тези неща — намеси се Пер Окесон. — Големият проблем е, че онова, което полицията и съдилищата определят като престъпление, постепенно се изменя. Ако до вчера са те осъждали за нещо, то днес изведнъж могат да гледат на него като на дреболия, за която полицията дори няма да си направи труда да разследва. А смятам, че това уронва съзнанието за справедливост у хората, което по традиция е много силно в нашата страна.
— Едното върви ръка за ръка с другото — отбеляза Валандер. — Аз съм изключително скептичен към това, че един дебат за гражданската гвардия ще повлияе по някакъв начин. Колкото и да ми се иска да е така.
— Както и да е, ще направя всичко възможно виновниците да бъдат подведени под отговорност — каза Пер Окесон, щом Валандер млъкна. — Побоят е бил жесток. Това лесно може да се докаже. Замесени са четирима. Смятам, че поне трима от тях могат да бъдат осъдени. За четвъртия не съм толкова сигурен. Трябва също да кажа, че главният прокурор помоли да го държим в течение. Това е доста изненадващо, но показва, че поне някои от хората по върховете гледат сериозно на проблема.
— Оке Давидсон е дал много разумно интервю в местния ежедневник — каза Сведберг. — Освен това се оправя и няма да му останат сериозни увреждания.
— Тогава остават Терес и баща й — уточни Валандер. — И момчетата в училището.
— Вярно ли е, че Мартинсон смята да напуска? — попита Пер Окесон. — Чух такъв слух.
— Това беше първата му реакция — отговори Валандер. — Съвсем естествена при това. И ще наложи да приемем решението му, ако трябва. Не съм убеден обаче, че ще осъществи намерението си.
— Той е добър полицай — каза Хансон. — Дали го осъзнава?
— Да — потвърди Валандер. — Въпросът е само дали това е достатъчно. Когато се случи нещо такова, на повърхността изскачат по-важни неща. Особено при нашата натовареност.
— Знам — вметна Лиса Холгершон. — И ще става все по-зле.
Валандер си припомни, че все не е изпълнил обещанието си пред Нюберг да поговори с Лиса Холгершон за неговата заетост. Отбеляза си го в тетрадката.
— Ще трябва да оставим тази дискусия за някой друг път — каза той.
— Исках само да ви информирам — заяви Лиса Холгершон. — Това е всичко. Като се изключи, че бившият ви началник Бьорк се обади, за да ви пожелае късмет. Изрази съжалението си за случилото се с дъщерята на Мартинсон.
— Той бе достатъчно умен да напусне навреме — рече Сведберг. — Какво му подарихме за спомен? Въдица ли? Ако беше продължил, никога нямаше да има време да я използва.
— И сега си има достатъчно задължения — възрази Лиса.
— Бьорк си го биваше — каза Валандер. — Но сега е време да продължим.
Започнаха с хронологичната схема на Ан-Брит Хьоглунд. До тетрадката си Валандер бе сложил найлоновото пликче с влаковото разписание, което намери в секретера на Катарина Таксел.
Както обикновено Ан-Брит Хьоглунд си беше изпипала работата. Всеки един момент във времето, свързан по някакъв начин с различните събития, беше систематизиран и съпоставен спрямо останалите. Докато слушаше, Валандер си помисли, че той самият никога не би се справил добре с подобна задача. Със сигурност щеше да я претупа. Всички полицаи са много различни, помисли си той. Можем да покажем истинските си възможности едва когато се изправим пред задача, която поставя на изпитание всичките ни сили.
— На пръв поглед не забелязваме някакъв повтарящ се модел — заключи Ан-Брит към края на своята презентация. — Съдебните медици от Лунд са определили, че смъртта на Холгер Ериксон е настъпила късно вечерта на двайсет и първи септември. Не мога да кажа как са стигнали до това заключение, но са категорични. Йоста Рюнфелд също е убит през нощта. Времето съвпада, но от това трудно можем да направим някакви съществени заключения. Що се отнася до дните от седмицата, тук нямаме никакво съвпадение. Ако прибавим убийството на Йожен Блумберг и двете посещения в Родилното отделение на Юстад, ще можем да различим част от модела.
Тя спря и огледа масата. Нито Валандер, нито останалите даваха вид, че са я разбрали.
— Това си е чиста математика — продължи тя. — Само че нашият извършител действа според образец, който е толкова нерегулярен, че това чак става интересно. На двайсет и първи септември умира Холгер Ериксон. В нощта срещу първи октомври Катарина Таксел има посетител в Родилното отделение в Юстад. На единайсети октомври умира Йоста Рюнфелд. В нощта срещу тринайсети октомври жената се връща в Родилното и удря братовчедката на Сведберг. Най-накрая, на седемнайсети октомври, умира Йожен Блумберг. Към това, естествено, можем да добавим и деня, в който най-вероятно е изчезнал Йоста Рюнфелд. Ясно си личи, че липсва каквато и да е регулярност. Което е необичайно. Понеже всичко останало изглежда толкова педантично планирано и подготвено. Говорим за убиец, който отделя време да вшие тежести в чувал и прецизно да ги балансира спрямо теглото на жертвата. И така, можем да приемем, че непостоянството е причинено от нещо, над което убиецът не упражнява контрол. И тогава си задаваме въпроса „защо“.