— Но разполагаме с адреса й — продължи Бергстранд. — Това, че е напуснала „Вагон-ресторанти“, не значи, че си е сменила и жилището.
Валандер дръпна листа. Адресът беше в Малмьо.
— Булевард „Карл Густав“ — каза Валандер. — Къде е това?
— При Пилдамския парк — отговори Бергстранд.
Валандер видя, че има и телефонен номер, но реши да не се обажда. Искаше да отиде право там.
— Благодаря ви за съдействието — обърна се към Бергстранд. — Предполагам, че данните са верни? Че тя наистина е сервирала тогава.
— „Шведските железници“ се славят с точността си — отвърна Бергстранд. — Това предполага, че контролираме и назначените служители. Както в холдинга, така и в дъщерните фирми.
Валандер не схвана връзката, но нямаше време да пита.
— Да тръгваме тогава — предложи той на Бирш.
Напуснаха гарата. Бирш остави своята кола и се качи при Валандер. Трябваха им по-малко от десет минути да намерят точния адрес. Сградата представляваше пететажен жилищен блок. Маргарета Нюстед живееше на четвъртия етаж. Взеха асансьора. Валандер натисна звънеца още преди Бирш да е успял да излезе от асансьора. Чакаха. Позвъни отново. Никой не отвори. Негласно изруга. Сетне бързо взе решение. Позвъни на съседната врата. Тя се отвори почти незабавно. Един възрастен мъж строго изгледа Валандер. Ризата му беше разкопчана на шкембето. В ръката си държеше наполовина попълнен фиш за залагания. На Валандер му се стори, че е фиш за конни надбягвания. Извади полицейската си карта.
— Търсим Маргарета Нюстед — каза той.
— Какво е направила? — попита мъжа. — Тя е много мило момиче. Също и мъжът й.
— Просто са ни нужни някои сведения — обясни Валандер. — Тя не си е вкъщи. Никой не отваря. Случайно да знаете къде можем да я намерим?
— Работи на фериботите — отговори мъжа. — Сервитьорка е.
Валандер погледна Бирш.
— Благодаря ви за помощта — каза Валандер. — Късмет с конете.
Десет минути по-късно удариха спирачки пред фериботния терминал.
— Не можем да паркираме тук — обясни Бирш.
— Не бери грижа за това — отвърна Валандер.
Вече тичаше. Имаше чувството, че ако спреше, всичко щеше да се сгромоляса.
Отне им само няколко минути да разберат, че тази сутрин Маргарета Нюстед работеше на „Спрингарен“. Фериботът току-що бе отплавал от Копенхаген и се очакваше да пристигне след малко повече от половин час. Валандер оползотвори времето и премести колата си. Бирш седеше на една пейка в залата за заминаващи, зачетен в опърпан вестник. Началникът на терминала дойде и ги покани да почакат в една от служебните стаи. Попита дали искат да ги свърже с ферибота.
— С колко време разполага тя? — попита Валандер.
— Всъщност трябва да потегли обратно към Копенхаген със следващия курс.
— Няма да може.
Мъжът беше услужлив. Обеща да се погрижи Маргарета Нюстед да остане на сушата. Валандер го бе уверил, че не е заподозряна.
Докато фериботът акостираше на кея, Валандер излезе навън във виелицата. Пътниците с мъка вървяха срещу вятъра. Изненада се колко много хора пътуваха през Йоресундския проток в обикновен делничен ден. Нетърпеливо зачака. Последният пътник беше мъж с патерици. Веднага след него на палубата излезе жена в униформа на келнерка. Мъжът, който преди бе посрещнал Валандер, сега стоеше редом с нея и сочеше. Маргарета Нюстед слезе по мостика. Тя беше руса, с много късо подстригана коса и по-млада, отколкото Валандер бе очаквал. Застана пред него и скръсти ръце на гърдите си. Беше й студено.
— Вие ли сте искали да говорите с мен? — попита тя.
— Маргарета Нюстед?
— Същата.
— Тогава да влезем вътре. Няма нужда да стоим тук и да мръзнем.
— Не разполагам с много време.
— Всъщност разполагате с повече време, отколкото смятате. Няма да пътувате на следващия курс.
Тя се спря насред крачката от изненада.
— Защо? Кой е решил така?
— Трябва да говоря с вас. Но няма за какво да се тревожите.
Внезапно усети, че тя е уплашена. За миг реши, че е сбъркал. Че са чакали именно нея. Че пред него стои петата жена и няма да има нужда да се среща с четвъртата.
После също така внезапно осъзна, че греши. Маргарета Нюстед беше млада, крехка жена. Не би могла да се справи с физическата част на убийствата. Нещо в цялото й излъчване му подсказваше, че не търси нея.