Мъжът зад бюрото разбра. Даже го прие като един вид предизвикателство.
— Нека направим невъзможното — каза той. — Но ще отнеме няколко часа.
— Стига да го направите възможно най-бързо, няма значение колко време ще отнеме — отвърна Валандер.
— Ще трябва да пренощувате в някоя от стаите при локомотивното депо — предложи Бергстранд. — Или в хотел „Прайз“, с който имаме договор.
— Не — отрече Валандер. — Когато вече разполагате с данните, които искам, ще ми ги изпратите по факса в участъка в Юстад.
— Нека само да изтъкна, че не става въпрос за кондуктори или началници — влак — каза Бергстранд. — Нарича се началник-влак. Само толкоз. Той има функцията на главнокомандващ на влака. В основата на нашата йерархична система са военните чинове.
Валандер кимна, но не каза нищо.
Когато излязоха от гарата, часът наближаваше десет и половина.
— Значи смяташ, че е търсим някой, който е работел в железниците по онова време?
— Трябва да е така. Нямам друго обяснение.
Бирш нахлупи шапката си.
— Значи ще чакаме.
— Ти в Лунд, а аз в Юстад. Нека записващата техника да остане у Хедвиг Таксел. Катарина може пак да се обади.
Разделиха се пред сградата на гарата. Валандер се качи в колата и подкара през града. Дали най-после бе успял да отвори и последното чекмедже на китайската кутия, в която се бе превърнало това разследване? Какво щеше да намери? Може би нищо? Не знаеше. Тревогата му беше огромна.
Преди последното кръгово движение към шосето за Юстад отби при една бензиностанция. Зареди догоре, влезе вътре и плати. Когато излезе, чу, че телефонът, който бе оставил на седалката, звънеше. Със замах отвори вратата и го сграбчи.
Беше Хансон.
— Къде си? — попита Хансон.
— Пътувам към Юстад.
— Струва ми се, че е най-добре да дойдеш тук.
Валандер потръпна. Насмалко да изпусне телефона.
— Намерихте ли я?
— Така ми се струва.
Валандер не каза нищо.
После подкара направо към Льодинге.
Виелицата се усили и вятърът се изви така, сякаш идваше направо от север.
35
Бяха открили бедрена кост. Нищо повече.
Изминаха няколко часа, докато попаднат и на други части от скелет. През деня духаше силен и студен вятър, който пронизваше дрехите им и подсилваше безнадеждността на ситуацията.
Бедрената кост бе поставена върху найлоново платнище. Валандер си помисли, че бяха попаднали на нея сравнително бързо. Не бяха прокопали повече от двайсет квадратни метра и когато лопатата удари на костта, се намираха изненадващо близо до повърхността.
Един лекар дойде и трепейки от студ, започна да оглежда костта. Потвърди, че без всякакво съмнение е човешка. Но Валандер нямаше нужда от потвърждение. Дори за миг не се усъмни, че костта е част от тленните останки на Криста Хаберман. Щяха да продължат да копаят, навярно щяха да открият и останалата част от скелета й, после щяха да установят как е била убита. Дали Холгер Ериксон я беше удушил? Или пък я е застрелял? Какво всъщност се бе случило преди толкова много години?
Следобедът се проточи, а Валандер се чувстваше уморен и тъжен. Това, че се бе оказал прав, не му помагаше. Сякаш пред него се разкриваше една ужасяваща история, с която би предпочел изобщо да няма нищо общо. През цялото време очакваше в напрежение да разбере и до какво се е добрал Карл-Хенрик Бергстранд. След като прекара няколко часа в калта заедно с Хансон и другите копаещи полицаи, се върна в участъка. Бе разказал на Хансон какво бяха разбрали в Малмьо, за срещата с Маргарета Нюстед и откритието, че Катарина Таксел за кратко е сервирала кафе във влаковете между Малмьо и Стокхолм. Тогава, по време на някое пътуване бе срещнала някой непознат, който й е оказал много силно въздействие. Не знаеха какво точно се е случило, но този човек й бе повлиял по някакъв начин. Валандер дори не знаеше дали става дума за мъж или жена. Сигурен беше само, че това откритие е огромна крачка към същността на разследването, което твърде дълго им се изплъзваше.
Когато пристигна в участъка, събра колегите, които успя да намери, и им повтори това, което половин час по-рано бе разказал на Хансон. Единственото, което можеха да направят сега, бе да чакат факс машината бавно да изплюе листа хартия.