Докато седяха заедно в заседателната зала, се обади Хансон да съобщи, че вече са открили и част от пищял. Безпокойството, което цареше около масата, беше почти осезаемо. Всички очакваха и черепът скоро да изникне от калта.
Следобедът се проточи. Над Сконе се надигаше първата есенна буря. Листата на дърветата се гонеха из паркинга пред участъка. Останаха да седят в заседателната зала, въпреки че нямаше нищо спешно за обсъждане. Освен това всеки си имаше текущи задачи, които го чакаха на бюрото. Но Валандер си каза, че това, от което най-много се нуждаят сега, бе да съберат сили. Ако успееха да осъществят пробив и да отприщят разследването с помощта на сведенията, които чакаха да пристигнат от Малмьо, можеха да очакват, че в кратки срокове трябва да свършат много работа. Ето защо сега бяха насядали по столовете около масата, за да си отпочинат. По някое време следобед се обади Бирш и каза, че Хедвиг Таксел никога не бе чувала за Маргарета Нюстед. Не могла и да обясни по какъв начин бе успяла напълно да забрави, че за кратко дъщеря й е работела като сервитьорка по влаковете. Бирш подчерта, че според него тя казваше истината. Мартинсон непрестанно излизаше от стаята и се обаждаше у тях. Междувременно Валандер приглушено си говореше с Ан-Брит Хьоглунд, според която Терес вече се оправяла. Мартинсон не бе отворил отново дума за напускане. Засега това може и да почака, помисли си Валандер. Да разследваш тежки престъпления означава и да оставиш всичко друго на втори план.
В четири часа следобед Хансон се обади да каже, че са се натъкнали на пръст от ръка. Веднага след това позвъни отново да съобщи, че се е оголил и черепът. Валандер го попита дали не иска да го сменят. Ала той нямаше нищо против да остане.
Достатъчно бе да се простуди само един от тях.
Когато Валандер съобщи, че е почти сигурно, че черепът, който бе намерен, принадлежи на Криста Хаберман, през заседателната зала, подобно на студен полъх, премина неприятно усещане. Сведберг бързо остави полуизядения сандвич, който държеше в ръка.
Валандер бе изпитвал това и преди.
Един скелет не значи нищо, преди да се появи черепът. Едва тогава разбираш, че става дума за човешко същество.
В атмосферата на уморено очакване, докато членовете на екипа седяха разпръснати като малки самотни островчета около масата, от време на време се пораждаха кратки разговори. Различни детайли изскачаха на повърхността. Някой задаваше въпрос. Другите отговаряха и щом нещо добиеше яснота, отново наставаше тишина.
Сведберг внезапно заговори за Свенставик.
— Холгер Ериксон трябва да е бил доста особен човек. Първо подмамва полякинята да дойде с него чак в Сконе. Бог знае какво ли й е обещавал. Женитба? Богатство? Да стане принцеса на търговеца на коли? Веднага след това я убива. Това се е случило преди почти трийсет години. Но щом самият той е усетил пипалата на смъртта, си купува индулгенция, като дарява пари на църквата далеч на север, в Йемтланд.
— Прочетох стихотворенията му — каза Мартинсон. — Поне част от тях. Не може да му се отрече, че на моменти показва известна чувствителност.
— Към животни — отбеляза Ан-Брит Хьоглунд. — Към птици, не и към хора.
Валандер си спомни за изоставената кучешка колиба. Запита се откога ли стои празна. Хамрен грабна телефона и се свърза със Свен Тюрен. Тогава получиха отговора. Последното куче на Холгер Ериксон, една сутрин внезапно било открито мъртво в колибата. Случило се няколко седмици, преди самият Ериксон да падне в ямата. Тюрен чул за това от жена си, която пък разбрала от пощальона. Не знаеше от какво е умряло кучето. Било много старо. Валандер си каза наум, че някой сигурно е убил кучето, за да не лае. И въпросният човек можеше да бъде само онзи, когото издирваха сега.
Бяха успели да си отговорят на още един въпрос, но им липсваше основата. Все още не бяха разкрили най-важното.
В четири и половина Валандер позвъни в Малмьо. Бергстранд вдигна телефона. „Работим по въпроса“, отговори той. Скоро щели да могат да изпратят всички имена и данни, които Валандер бе поискал.
Продължаваха да чакат. Обади се един журналист и попита за какво копаят в имението на Холгер Ериксон. Валандер изтъкна, че разследването все още е в ход и не може да даде повече информация. Държа се възможно най-любезно. Лиса Холгершон дълго седя заедно с тях, докато чакаха. По едно време отидоха с Пер Окесон до Льодинге. Но за разлика от своя предшественик Бьорк, тя не произнесе много думи. Валандер си помисли, че двамата бяха много различни. Бьорк щеше да се възползва от случая и да се оплаче от последното писмо от Дирекцията на полицията. Някак си щеше да успее да го свърже с текущото разследване. Лиса Холгершон беше различна. Валандер отнесено се помисли, че и двамата си вършат добре работата, всеки по своя си начин.