Хамрен играеше морски шах със самия себе си, Сведберг проверяваше останали косми по плешивото си теме, а Ан-Брит Хьоглунд беше притворила очи. От време на време Валандер ставаше да се разходи по коридора. Чувстваше се много уморен. Питаше се защо Катарина Таксел не се е обадила още и какво би могло да означава това. Дали все пак не беше редно да я обявят за издирване? Съмняваше се. А и го беше страх да не подплашат жената, която я бе отвела. Чук как телефонът вътре в заседателната зала зазвъня. Забърза обратно и застана на вратата. Сведберг бе вдигнал телефона. Валандер безмълвно оформи думата „Малмьо“ с устните си. Сведберг поклати глава. Пак беше Хансон.
— Този път ребро — съобщи Сведберг. — Може би няма нужда да се обажда всеки път щом се натъкнат на нова кост?
Валандер седна на масата. Телефонът отново започна да звъни. Сведберг пак сграбчи слушалката. Слуша известно време, преди да я подаде на Валандер.
— След няколко минути ще пристигне на факса ви — рече Карл-Хенрик Бергстранд. — Смятам, че събрахме всички данни, които поискахте.
— В такъв случай сте свършили добра работа — похвали го Валандер. — Ако ни потрябва някое уточнение или допълнение, ще ви се обадя.
— Не се и съмнявам — отвърна Бергстранд. — Останах с впечатлението, че не сте човек, който се отказва лесно.
Събраха се около факса. След няколко минути започнаха да се получават документите. Валандер мигновено осъзна, че имената са много повече, отколкото си беше представял. Когато машината спря, те откъснаха листата и ги размножиха. Обратно в заседателната зала започнаха да изучават документите в пълно мълчание. Валандер преброи трийсет и три имена. Седемнайсет от тях бяха началник-влакове и всичките бяха жени. Нито едно име не му беше познато. Списъците на смените и различните комбинации изглеждаха безбройни. Дълго търси, докато открие седмицата, където името на Маргарета Нюстед не фигурираше. Единайсет жени с длъжността началник-влак бяха дежурили в дните, когато Катарина Таксел бе работила като сервитьорка. Не беше напълно сигурен, че е успял да разбере всички съкращения и кодове за различните лица и времето на дежурствата им.
За кратко Валандер усети как отново го обзема безсилие. После с усилие на волята го отпъди и почука с молив по масата.
— Тук има страшно много хора — започна той. — Ако не греша, на първо място идват единайсет жени с длъжността кондуктор и началник-влак, върху които трябва да се съсредоточим. Освен това има четиринайсет мъже, но искам да започнем с жените. Има ли някой от вас, на когото някое от имената да му е познато?
Склониха глави над масата. Никой не можа да си спомни да е срещал някое от имената във връзка с разследването. Валандер почувства липсата на Хансон в момента. От всички той имаше най-добра памет. Помоли един от полицаите от Малмьо да направи копие и да се погрижи да го изпратят на Хансон.
— Да започваме тогава — предложи той, когато полицаят излезе от стаята. — Единайсет жени. Ще трябва да проверим всяка една от тях. Надявам се, че ще намерим нещо, което да има връзка с разследването. Ще ги разпределим помежду си. Започваме още сега. Вечерта се очертава да бъде дълга.
Направиха разпределението и излязоха от заседателната зала. Краткият миг на безсилие у Валандер бе отминал. Усещаше, че ловът беше започнал. Времето, когато просто чакаха, най-сетне бе свършило.
Много по-късно, когато наближаваше единайсет, Валандер отново започна да се отчайва. Успяха да зачеркнат само две от имената. Една от жените бе загинала при автомобилна катастрофа много преди да открият трупа на Холгер Ериксон. Другата бе попаднала в списъка по погрешка, въпреки че по онова време вече се била прехвърлила на административна работа в Малмьо. Карл-Хенрик Бергстранд бе открил грешката и тутакси позвъни на Валандер.
Търсеха пресечните точки, но не откриваха нищо. Ан-Брит Хьоглунд влезе в кабинета на Валандер.
— Какво да правя с тази? — попита тя и развя листа в ръката си.
— Какво за нея?
— Анели Улсон, на трийсет и девет години, омъжена, с четири деца. Живее в Енгелхолм. Съпругът й е пастор. По-рано е работила като сервитьорка в хотел в Енгелхолм. После се преквалифицирала, не знам защо. Дълбоко религиозна е. Работи по влаковете, грижи се за семейството си и оползотворява малкото свободно време, което й остава, за ръкоделия и различни инициативи за мисионерската църква. Какво да правя с нея? Да я привикам на разпит? Да я попитам дали през последния месец е убила трима мъже? Дали знае къде са се дянали Катарина Таксел и новороденото й дете?