— Остави я — посъветва я Валандер. — И това е крачка в правилната посока.
В осем часа Хансон се прибра от Льодинге, където дъждът и виелицата ги бяха принудили да спрат работата. Заяви, че за утре ще му трябват повече хора, които да копаят. След това веднага се включи в работата по проучването на останалите девет жени. Валандер напразно се опита да го прати у дома — поне за да смени подгизналите си дрехи. Но Хансон не пожела. Валандер се досети, че той искаше колкото се може по-бързо да се отърси от неприятното преживяване да стои навън в калта и да копае за тленните останки на Криста Хаберман.
Малко след единайсет Валандер говореше по телефона и се опитваше да издири роднина на кондукторка на име Ведин. Тя си беше сменила адреса цели пет пъти през последната година. Преживяла труден развод и често излизала в отпуск по болест. Валандер тъкмо щеше за пореден път да набере номера на „Справки“, когато на вратата се появи Мартинсон. Валандер бързо остави слушалката. По лицето на Мартинсон можа да познае, че нещо е станало.
— Струва ми се, че я открих — бавно произнесе той. — Ивон Андер. На четирийсет и седем години.
— Защо смяташ, че е тя?
— Можем да започнем с това, че всъщност живее в Юстад. Адресът й е на „Лирегатан“.
— С какво още разполагаш?
— В много отношения изглежда странна птица. Изплъзва се. Като цялото това разследване. Ала има минало, което би трябвало да ни заинтересува. Работила е като помощник-сестра и като парамедик.
Валандер за момент го гледаше мълчаливо. После скочи на крака.
— Доведи останалите — нареди. — Сега, веднага.
След няколко минути се бяха събрали в заседателната зала.
— Мартинсон може би я е открил — каза Валандер. — И тя живее тук, в Юстад.
Мартинсон изложи всичко, което бе успял да разбере до този момент за Ивон Андер.
— И така, тя е на четирийсет и седем години — започна той. — Родена е в Стокхолм. Изглежда, се е преселила в Сконе преди петнайсет години. През първите години е живяла в Малмьо. После се е преместила в Юстад. През последните десет години работи в железниците. Ала преди това, още на младини, е завършила за медицинска сестра и дълги години е работила в здравеопазването. Защо внезапно е започнала да работи нещо друго, не мога да кажа. Била е и парамедик. Има и дълги периоди, в които, изглежда, изобщо не е работила.
— Какво е правила тогава? — попита Валандер.
— Има големи бели петна.
— Омъжена ли е?
— Живее сама.
— Разведена?
— Не знам. Не става дума за деца. Според мен никога не се е омъжвала. Но смените й съвпадат с тези на Катарина Таксел.
Мартинсон бе чел от един бележник. Сега пусна листа на масата.
— Има още нещо — додаде после. — Именно то първо привлече вниманието ми. Участва в Спортното дружество на „Шведските железници“ в Малмьо. Разбира се, не е единствената. Но това, което ме изненада, е, че се занимава с боди билдинг.
В стаята се възцари тишина.
— С други думи, предполага се, че е силна — продължи Мартинсон. — А не издирваме ли именно жена с голяма физическа сила?
Валандер бързо прецени положението. Можеше ли да е тя? После реши.
— Засега ще оставим останалите имена — предложи той. — Съсредоточаваме вниманието си върху Ивон Андер. Започни още веднъж отначало. Бавно.
Мартинсон повтори всичко, което беше казал. Изникнаха нови въпроси. Много от отговорите липсваха. Валандер си погледна часовника. Дванайсет без четвърт.
— Смятам, че трябва да говорим с нея още тази вечер.
— Стига да не е на работа — вметна Ан-Брит Хьоглунд. — Ако погледнем списъците, ще видим, че понякога работи на нощни влакове. Което изглежда странно. Останалите кондуктори и началник-влакове работят или денем, или нощем. Не и в двете смени.
— Или си е вкъщи, или не е — каза Валандер.
— За какво всъщност ще говорим с нея?