— Защо да не сме добре?
Валандер бързо огледа стаята. После помоли Ан-Брит да извика останалите. Нямаха време, трябваше да продължат.
— Доведете тук Нюберг — нареди той. — Искам къщата да бъде претърсена от тавана до мазето.
Премръзналите полицаи се събраха в голямата бяла стая.
— Тръгнала е — съобщи Валандер. — На път е към Хеслехолм. Или поне засега няма причина да смятаме друго. Там трябва да застъпи на смяна. Пак там ще се качи и пътник на име Туре Грунден. Той е записан като следваща жертва в нейния списък за екзекуции.
— Тя наистина ли възнамерява да го убие във влака? — попита Мартинсон недоверчиво.
— Не знаем — отговори Валандер. — Не бива обаче да допускаме повече убийства. Трябва да я заловим.
— Ще трябва да предупредим колегите в Хеслехолм — каза Хансон.
— Ще го направим по пътя — обясни Валандер. — Мислех Хансон и Мартинсон да дойдат с мен. Вие останалите започнете с къщата. И разпитайте Катарина Таксел.
Той кимна към жената. Тя стоеше до стената. В дрезгавата светлина почти се сливаше със стената, размиваше се и чезнеше. Възможно ли е човек да пребледнее толкова, че да стане невидим?
Потеглиха. Хансон шофираше. Мартинсон тъкмо щеше да се обади в Хеслехолм, когато Валандер му нареди да почака.
— Мисля, че е най-добре да го свършим сами — каза той. — Ако настане хаос, не знаем какво може да се случи. Тя може да е опасна. Сега го разбирам. Опасна дори и за нас.
— Че как иначе? — учуди каза Хансон. — Убила е трима души. Набучва ги на колове. Души ги. Удавя ги. Ако такъв човек не е опасен, не знам кой е.
— Даже не знаем как изглежда Грунден — отбеляза Мартинсон. — Да съобщим ли името му по високоговорителите на гарата? А тя най-вероятно ще е с униформа.
— Може би — отговори Валандер. — Ще видим, когато пристигнем. Сложи синята лампа. Нямаме време за губене.
Хансон караше бързо. Имаха много малко време. Оставаха около двайсет минути, но Валандер осъзна, че може и да не им стигнат.
Спукаха гума. Хансон изруга и натисна спирачките. Когато видяха, че ще трябва да сменят задната лява гума, Мартинсон отново настоя да се обади на колегите в Хеслехолм. Можеха поне да им изпратят кола. Но Валандер отказа. Вече беше решил. Бе сигурен, че ще успят да стигнат навреме. Смениха гумата със светкавична бързина, докато вятърът развяваше дрехите им. После отново потеглиха. Сега Хансон караше бясно, времето изтичаше и Валандер се опитваше да реши какво да направят. Трудно му бе да си представи, че Ивон Андер ще убие Туре Грунден пред очите на пътниците, които чакат влака. Това не отговаряше на предишните й действия. Реши, че засега ще трябва да забравят за Туре Грунден. Трябва да търсят нея, жена в униформа, и да я заловят колкото се може по-дискретно.
Стигнаха до Хеслехолм. Отначало изнервеният Хансон обърка пътя, макар да твърдеше, че го знае. Сега и Валандер се подразни и когато пристигнаха на гарата, бяха на ръба да си закрещят един на друг. Изскочиха от колата, с все още включен син буркан. Трима мъже, в разцвета на силите си. Изглеждаме сякаш сме тръгнали да ограбваме билетните каси, помисли си Валандер. Или най-малкото, че все едно изпускаме влака. Часовникът показваше, че имат точно три минути на разположение. Седем часът и четиридесет и седем минути. Обявиха разписанието на влака по високоговорителите. Но Валандер не успя да разбере дали пристига, или вече беше пристигнал. Каза на Мартинсон и Хансон да се успокоят. Щяха да излязат на перона, на известно разстояние един от друг, но така, че през цялото време да поддържат връзка помежду си. Щом я откриеха, бързо щяха да я обградят и да я помолят да ги последва. Валандер знаеше, че това ще е най-критичният момент. Не можеха да са сигурни как щеше да реагира тя. Трябваше да имат готовност, но не да използват оръжия, а да я хванат с голи ръце. Подчерта го няколко пъти. Ивон Андер не използва оръжия. Трябва да имат готовност, искаше да я заловят, без да стрелят.
После излязоха навън. Вятърът бе все така силен. Влакът още не бе навлязъл в гарата. Пътниците търсеха къде да се скрият на завет. Учудващо много хора пътуваха на север в тази съботна утрин. Излязоха на перона: Валандер най-отпред, Хансон след него, а Мартинсон близо до коловоза. Валандер забеляза един кондуктор, който стоеше и пушеше цигара. Беше се изпотил от напрежението. Не можеше да види Ивон Андер. Нямаше нито една жена в униформа. Затърси с поглед за мъж, който би могъл да е Туре Грунден. Естествено, беше напълно безсмислено. Мъжът нямаше лице. Той беше просто едно от имената в зловещия списък. Спогледа се с Хансон и Мартинсон. После се обърна към сградата на гарата, да не би тя да дойде от там. В същото време влакът навлизаше в гарата. Осъзна, че нещо е на път да се обърка. Отказваше да повярва, че тя смята да убие Туре Грунден на перона, ала не можеше да е напълно сигурен. Твърде често бе ставал свидетел как напълно рационални хора внезапно губят контрол и започват да действат импулсивно, противно на установените си навици. Пътниците започнаха да приготвят багажа си. Влакът вече навлизаше на перона. Кондукторът бе захвърлил цигарата. Валандер осъзна, че вече няма избор. Трябваше да говори с него. Да попита дали Ивон Андер вече е във влака. И дали няма промяна в работния й график. Влакът удари спирачки. Наложи се Валандер да си пробива път сред пътниците, които бързаха да избягат от виелицата и да се качат във влака. Внезапно забеляза мъж, който стоеше сам в далечния край на перона. Тъкмо се канеше да си вземе багажа. Точно до него стоеше жена. Носеше дълго палто, чиито поли се развяваха от вятъра. Друг влак пристигаше на гарата от отсрещната страна. Валандер така и не изчака да се увери, че правилно е схванал ситуацията. Но реагира, сякаш всичко бе пределно ясно. Разбута пътниците, изпречили се на пътя му. Някъде отзад го следваха Хансон и Мартинсон, без да знаят накъде всъщност са се устремили. Валандер видя как внезапно жената сграбчи мъжа изотзад. Изглежда, притежаваше огромна физическа сила. Почти го вдигна от земята. Валандер по-скоро предусети, отколкото разбра, че тя възнамерява да го хвърли под влака на другия коловоз. Нямаше да успее да стигне там навреме, затова извика. Въпреки грохота от локомотива тя го чу. Един миг колебание бе достатъчен. Погледна към Валандер. В същото време Мартинсон и Хансон изникнаха до него. Хукнаха към жената, която вече бе пуснала мъжа. Полите на дългото палто се разтвориха. Валандер мярна униформата й отдолу. Изведнъж тя вдигна ръка и направи нещо, което за миг накара Хансон и Мартинсон да се заковат на място. Рязко дръпна косата си. Вятърът веднага я поде и отнесе покрай перона. Под перуката имаше късо подстригана коса. Отново се затичаха. Туре Грунден сякаш още не бе осъзнал какво можеше да се случи.