— За всеки случай ще почакаме известно време — рече Валандер. — Ако въобще дойде, то ще е много скоро.
— Обявена е за местно издирване — обясни тя.
— Ако не я открием сега, скоро ще я гоним из цялата страна.
За миг млъкнаха. Вятърът дърпаше дрехите им.
— Какво е това, което я движи? — попита тя.
— На този въпрос може да ти отговори само тя — отвърна Валандер. — Можем да предположим, че и тя е била жертва на тормоз, не мислиш ли?
Ан-Брит не отговори.
— Струва ми се, че е много самотен човек — рече Валандер. — Посветила е живота си на призванието да убива, отмъщавайки за другите.
— По едно време смятахме, че сме по петите на наемник — обясни тя. — А сега чакаме една кондукторка да се появи в изоставена наблюдателница.
— Версията с наемника навярно не беше чак толкова пресилена — замислено отбеляза Валандер. — Като изключим това, че е жена и не го прави срещу заплащане. Поне доколкото ни е известно. Има нещо, което ми напомня за онова, за което преди си мислехме, че е истина.
— Катарина Таксел каза, че се запознала с нея посредством група жени, които редовно се събират във Волшьо. Но беше прав, че първата им среща се е състояла във влака. Попитала я за синината, която Катарина имала на слепоочието. Въпреки увъртанията й прозряла какво се е случило. Йожен Блумберг й бил нанесъл побой. Така и не разбрах как точно е станало всичко. Но потвърди, че Ивон Андер преди е работила в болница и е била парамедик. Там е виждала много малтретирани жени. Установявала е контакт с тях. После ги е канила във Волшьо. В нещо като неформална група за разрешаване на кризисни ситуации. Разбрала е кои са мъжете, тормозили тези жени. После нещо се е случило. Катарина призна също, че Ивон я е посещавала в болницата. Последния път дала на Андер името на бащата. Йожен Блумберг.
— С това смъртната му присъда е била подписана — каза Валандер. — Струва ми се, че тя дълго се е подготвяла за това. Случило се е нещо, което е отприщило всичко. И нито ти, нито аз знаем какво е то.
— Дали тя самата го знае?
— Ще трябва да приемем, че е наясно. Освен ако не е напълно побъркана.
Чакаха. Силните вихри ту се извиваха, ту стихваха. Една полицейска кола се приближи по алеята към къщата. Валандер ги помоли да не се връщат до второ нареждане. Не им даде никакво обяснение, но тонът му беше категоричен.
Продължиха да чакат. Нямаше какво повече да си говорят.
В единайсет без четвърт Валандер внимателно сложи ръка на рамото й.
— Ето я там — глухо продума.
Тя също я видя. При хълма се беше появила човешка фигура. Не можеше да е друг, освен Ивон Андер. Стоеше права и се оглеждаше. После се качи в кулата.
— Ще заобиколя за около двайсет минути — рече Валандер. — Щом изминат, тръгни натам. Аз ще съм й в гръб в случай, че се опита да избяга.
— Какво да правя, ако ме нападне? Ще се наложи да стрелям.
— Ще направя всичко възможно това да не се случи. Ще бъда там.
Той изтича до колата и подкара с пълна газ към коларския път, който водеше до задната страна на хълма. Ала не посмя да приближи твърде много с колата. Спринтът го остави без дъх. Отне му повече време, отколкото бе смятал. До коларския път имаше паркирана кола. Пак „Голф“, само че черен. Телефонът в джоба на якето му иззвъня. Спря се насред крачката. Можеше да е Ан-Брит. Вдигна, като същевременно отново закрачи по коларския път.
Беше Сведберг.
— Къде се губиш? Какво, за бога, става?
— Точно сега не мога да говоря. Намираме се в стопанството на Холгер Ериксон. Би било добре, ако ти и още някой дойдете насам. Хамрен например. Сега нямам време за повече приказки.
— Обаждам се по конкретен повод — продължи Сведберг. — Хансон се обади от Хеслехолм. И двамата с Мартинсон са по-добре. Мартинсон е дошъл в съзнание. Искаше да знае дали ти си взел пистолета му.
Валандер рязко спря.
— Неговият пистолет ли?
— Каза, че го няма.
— Не е у мен.
— Едва ли е останал на перона.
Валандер вече знаеше. Пред очите му като на забавен каданс видя как се бе развило всичко. Тя сграбчи якето на Хансон и заби коляно в слабините му. Надвеси се за миг над него. Тогава беше взела пистолета.
— По дяволите! — извика Валандер.
Преди Сведберг да има време да отговори, той прекъсна разговора и пъхна телефона в джоба си. Беше изложил Ан-Брит Хьоглунд на смъртна опасност! Жената в кулата беше въоръжена.