Валандер затича. Сърцето му биеше като чук в гърдите. Погледна часовника си и видя, че тя вече трябва да е тръгнала по пътеката. Закова се на място и набра мобилния й телефон. Не можа да се свърже. Явно бе оставила телефона си в колата.
Отново побягна. Единственият му шанс бе да стигне преди нея. Хьоглунд не знаеше, че Ивон Андер е въоръжена.
Страхът го караше да тича още по-бързо. Стигна до обратната страна на хълма. Тя вече трябва да е стигнала до рова. Върви бавно, мислеше си. Падни, подхлъзни се, каквото и да е. Не бързай. Върви бавно. Беше извадил пистолета си и с препъване и залитане се катереше по склона от другата страна на кулата. Когато изкачи билото, видя, че тя вече е стигнала до рова. Държеше пистолета си в ръка. Жената в кулата все още не я беше забелязала.
— Ан-Брит, тя има пистолет — провикна се той с цяло гърло. — Бягай от там!
Прицели се в жената, която стоеше с гръб към него горе в кулата.
В този миг се чу изстрел. Валандер видя как Ан-Брит Хьоглунд рязко подскочи и падна назад в калта. Сякаш някой посече с меч собствената му плът. Вторачен в неподвижното тяло в калта, той само усети, че жената в кулата бързо се е извърнала. Хвърли се настрана и започна да стреля нагоре към нея. Третият изстрел я улучи. Андер се килна настрани и изпусна пистолета на Хансон. Валандер се втурна стремително покрай кулата, надолу в калта. С препъване се спусна в рова и излезе от другата страна. Щом видя Ан-Брит Хьоглунд по гръб в калта, реши, че е мъртва. Убита с пистолета на Хансон и за всичко беше виновен той. За момент не можа да мисли за друго, освен сам да си тегли куршума. Точно тук, на няколко метра от нея.
После видя как тя лекичко помръдна. Падна на колене до нея. Цялата предница на якето й бе окървавена. Беше пребледняла и впери в него уплашения си поглед.
— Всичко ще е наред — каза той. — Всичко ще е наред.
— Беше въоръжена — промълви тя. — Защо не го знаехме?
Валандер усети, че по лицето му се стичат сълзи. Обади се за линейка.
Впоследствие си спомни, че докато чакаше, отправи неспирна, объркана молитва към един бог, в когото всъщност не вярваше. Като в мъгла долови, че дойдоха Сведберг и Хамрен. Веднага след това Ан-Брит Хьоглунд бе отнесена на носилка. Валандер седеше в калта. Не можаха да го накарат да се изправи. Един фотограф, който бе последвал линейката от Юстад, направи снимка на Валандер как седи там. Мръсен, изоставен, отчаян. Успя да направи само една снимка, преди вбесеният Сведберг да го пропъди. Благодарение на натиска, който Лиса Холгершон упражни, снимката никога не видя бял свят.
Междувременно Сведберг и Хамрен свалиха Ивон Андер от кулата. Валандер я бе улучил високо в бедрото. Раната кървеше силно, но нямаше опасност за живота й. Откараха я с друга линейка. Сведберг и Хамрен най-накрая успяха да накарат Валандер да стане от калта и го замъкнаха в къщата.
Тогава дойдоха и първите новини от болницата в Юстад.
Ан-Брит Хьоглунд беше улучена в корема. Раната бе сериозна, а състоянието й критично.
Валандер тръгна със Сведберг, за да си прибере колата, но Сведберг до последния момент не беше сигурен дали да остави Валандер сам да шофира до Юстад. Валандер го увери, че няма опасност. Отиде право в болницата, седна в коридора и зачака новини за състоянието на Ан-Брит. Не бе имал време да се измие. Доста време измина, преди лекарите да гарантират, че състоянието й се е стабилизирало, и едва тогава Валандер си тръгна от болницата.
Изведнъж просто изчезна. Никой не забеляза кога си е тръгнал. Сведберг се тревожеше. Струваше му се, че познава Валандер достатъчно добре, и разбира, че сега той иска просто да бъде оставен на мира.
Валандер си тръгна от болницата малко преди полунощ. Вятърът продължаваше да духа с всичка сила и нощта обещаваше да бъде студена. Качи се в колата и подкара към гробището, където бе погребан баща му. Стигна до гроба в тъмното и стоя там, с чувството за абсолютна празнота, все още покрит с кал от глава до пети. Към един се прибра вкъщи и дълго говори по телефона с Байба в Рига. Едва след това съблече всичките си дрехи и си взе гореща вана.
Отново се облече и се върна в болницата. Малко след три през нощта влезе в стаята, където Ивон Андер лежеше при строга охрана. Тя спеше, когато той предпазливо прекрачи в стаята. Дълго стоя, загледан в лицето й. После си отиде, без да каже нито дума.