Първият му въпрос към Андер се отнасяше до събитията, разиграли се в Алжир. Коя беше Франсоаз Бертран? Какво всъщност бе станало?
Бледа светлина се процеждаше през прозореца на стаята, в която се намираха. Седяха един срещу друг на една маса. В далечината се чуваше радио и шум като от пробиване на стена. Дори не успя да разбере първите няколко изречения, които тя произнесе. Сякаш изригна оглушителен тътен, когато мълчанието най-сетне бе нарушено. Той просто слушаше гласа й. Глас, който преди не бе чувал, а само се бе опитвал да си представи.
После се заслуша в това, което тя казваше. Рядко си водеше бележки по време на срещите им. Не включваше и касетофон.
— Някъде навън има един мъж, който е убил майка ми. Кой го издирва?
— Не и аз — отговори той. — Ако разкажете обаче какво се е случило и ако шведски гражданин е бил убит в чужбина, то ние, естествено, сме длъжни да реагираме.
Не спомена нищо за разговора, който бе провел с Лиса Холгершон преди няколко дни. Не й каза, че смъртта на майката вече се разследва.
— Никой не знае кой е убил майка ми — продължи тя. — Съдбата я е избрала за жертва. Този, който я е убил, не я е познавал. Сам е оправдал деянията си. Смятал е, че може да убие когото си поиска. Дори една невинна жена, която е използвала старините си, за да предприеме всички пътешествия, за които по-рано не е имала нито време, нито средства.
Той долови гневното й огорчение. Тя не се опита да го скрие.
— Защо е била отседнала при монахините? — попита той.
Внезапно тя вдигна поглед от масата и го погледна право в очите.
— Кой всъщност ви е дал право да четете писмата ми?
— Никой, но те принадлежат на вас. Човек, който е извършил няколко жестоки убийства. При други обстоятелства, естествено, не бих ги прочел.
Тя отново извърна поглед.
— Монахините — повтори Валандер. — Защо е била отседнала при тях?
— Тя нямаше много пари. Отсядаше там, където е най-евтино. Не е могла да предположи, че това ще свърши с нейната смърт.
— Случило се е преди повече от година. Как реагирахте, когато пристигна писмото?
— Вече нямах причина да чакам повече. Как бих могла да оправдая бездействието си? Когато изглежда, че никой друг не го е грижа?
— Не го е грижа за какво?
Тя не отговори. Той чакаше.
После промени въпроса си.
— Да чакате за какво?
Тя отговори, без да го поглежда.
— Да ги убия.
— Кои?
— Тези, които бяха оставени да се разхождат на свобода въпреки всичко, което са направили.
Именно тогава осъзна, че предположения му са били верни. Когато е получила писмото от Франсоаз Бертран, у нея се е отприщила необуздана сила. Тя дълго бе таила у себе си мисълта за отмъщение. Дотогава все още е можела да се контролира. След това стената се беше пропукала. Тя бе взела закона в свои ръце.
Впоследствие Валандер си мислеше, че не беше много по-различно от инцидента в Льодинге. Тя бе своята еднолична гражданска гвардия. Беше поставила себе си над всичко и бе раздавала собствената си справедливост.
— Така ли беше? — попита той. — Искахте да раздадете справедливост? Да накажете виновниците, които никога не са били изправяни пред закона?
— Кой издирва мъжа, убил майка ми? — повтори тя. — Кой?
След това отново потъна в мълчание. Валандер можеше да си представи началото на всичко това. Няколко месеца след като пристига писмото от Алжир, тя прониква с взлом у Холгер Ериксон. Това е първата крачка. Когато я попита направо дали това е вярно, тя дори не изглеждаше изненадана. Приемаше за даденост факта, че той знае.
— Бях чувала да се говори за Криста Хаберман — рече тя. — Че онзи автотърговец я е убил.
— От кого го чухте?
— От една полякиня, която лежеше в болницата в Малмьо. Много години минаха оттогава.
— Тогава в болницата ли работехте?
— Работила съм там през различни периоди. Често разговарях с жени, станали жертва на насилие. Нейна приятелка познавала Криста Хаберман.
— Защо влязохте с взлом в къщата на Холгер Ериксон?
— Исках да си докажа, че е възможно. Освен това търсех знаци, че Криста Хаберман е била там.
— Защо изкопахте капана? Защо използвахте колове? Защо прерязахте мостчето? Жената, която е познавала Криста Хаберман, подозирала ли е, че тялото е заровено там?