Часът беше осем и половина, когато ги съпроводи отвън. Ръкува се с тях, прие благодарността им. Когато изгуби от поглед и последната кола, влезе обратно в къщата. В спалнята се преоблече, свали перуката и очилата. Взе плика с униформата и излезе от стаята. В кухнята изми чашите за чай. После изгаси всички светлини и взе дамската си чанта.
За миг остана неподвижно до пещта в сумрака. Всичко беше много тихо.
После си тръгна от къщата. Ръмеше. Седна в колата и подкара към Юстад.
Преди полунощ лежеше в леглото си и спеше.
5
Когато Валандер се събуди в четвъртък сутрин, се чувстваше отпочинал. От болките в стомаха нямаше и следа. Стана малко след шест и видя, че термометърът от външната страна на кухненския прозорец показва пет градуса над нулата. Тежки облаци покриваха небето и улиците бяха мокри. Дъждът беше спрял. Пристигна в участъка малко след седем. Все още цареше утринно спокойствие. Докато вървеше по коридора към кабинета си, се чудеше дали са успели да издирят Холгер Ериксон. Закачи якето си и седна на стола. На бюрото му лежаха няколко съобщения за телефонни обаждания. Ебба му напомни, че през деня има уговорен час за преглед в една оптика. Съвсем беше забравил. Съзнаваше, че това посещение е неизбежно. Имаше нужда от очила за четене. Когато седеше твърде дълго време надвесен над бумагите, получаваше главоболие, буквите започваха да се сливат и да стават неясни. Скоро щеше да навърши четирийсет и седем години. Не можеше да отрича. Възрастта си казваше думата. На друга бележка прочете, че Пер Окесон иска да се свърже с него. Понеже Окесон беше ранна птица, веднага му позвъни в отдела на прокуратурата, който се помещаваше в друга част на участъка. Уведомиха го, че Окесон през целия ден ще е в Малмьо. Валандер остави бележката настрана и отиде да си вземе чаша кафе. После се облегна назад в стола си и се опита да измисли нова стратегия за разследването на контрабандния износ на коли. Всяка престъпна организация си има слабо място, брънка, която може да се счупи, ако й се окаже достатъчно силен натиск. Единственият шанс да хванат контрабандистите бе да открият това слабо звено. Звънът на телефона прекъсна размишленията му. Беше Лиса Холгершон, новата им шефка, която го приветства с „добре дошъл“.
— Как мина пътуването? — поинтересува се.
— Много добре — отвърна Валандер.
— Човек преоткрива родителите си — подхвърли тя.
— А те, на свой ред, виждат в различна светлина децата си — допълни Валандер.
Внезапно тя го помоли за извинение. Валандер чу как някой влезе в кабинета й и каза нещо. Помисли си, че Бьорк никога не би попитал как е минало пътуването му. После гласът й отново прозвуча в слушалката.
— Бях в Стокхолм за няколко дни — каза тя. — И не беше чак толкова забавно.
— Какво са измислили пък сега?
— Имам предвид Естония. Всички полицаи, които загинаха.
Валандер седеше безмълвен. Редно беше сам да се досети.
— Вярвам, разбираш, какво настроение цареше — продължи тя. — Как бихме могли да седим и да обсъждаме различни координационни проблеми между Централното управление на полицията и регионалните поделения из страната?
— И ние сме също така безпомощни пред смъртта, както и всички останали — отбеляза Валандер. — Макар че не би трябвало да е така. Понеже сме видели какво ли не. Въобразяваме си, че сме претръпнали, но не сме.
— През една бурна нощ потъва ферибот и изведнъж смъртта отново става видима в Швеция — каза тя. — След като толкова дълго беше крита и отричана.
— Със сигурност имаш право. Въпреки че не бях поглеждал нещата от този ъгъл.
Чу я да се прокашля в слушалката. След миг отново заговори.
— Обсъждахме координационни проблеми — поде тя. — Както и вечния въпрос на какво да отдаваме първостепенна важност.
— Смятам, че трябва да залавяме престъпници — продължи Валандер. — И да ги изправяме пред съда, след като сме се погрижили да има достатъчни доказателства, на базата на които да ги осъдят.
— Де да беше толкова просто — въздъхна тя.
— Радвам се, че не съм началник — уточни Валандер.
— И аз самата се чудя понякога — рече тя и остави мисълта си недоизказана. Валандер сметна, че разговорът е приключил, обаче тя пак заговори.
— Обещах, че ще посетиш Полицейската академия в Стокхолм в началото на декември — каза тя. — Искат да изнесеш лекция за разследването, което водихме тук през лятото. Ако правилно съм разбрала, самите курсанти са отправили такава молба.