6
Мракът се спусна в четвъртък вечерта на двайсет и девети септември, а полицаите вече бяха опънали платно, което да пази от дъжда, където мъртвият Холгер Ериксон висеше набучен на девет яки бамбукови пръта. Изгребаха примесената с кръв кал, която се беше събрала на дъното на рова. Страховитата задача и упоритият дъжд превърнаха местопрестъплението в едно от най-мрачните и отвратителни места, на които Валандер и колегите му се бяха озовавали някога. Пръстта се напластяваше по обувките им, препъваха се в електрическите кабели, които се виеха из калта, и силната светлина на прожекторите придаваше сюрреалистично усещане. Отново бяха извикали Свен Тюрен, за да идентифицира мъжа, увиснал на коловете. Той беше Холгер Ериксон. Нямаше място за съмнения. Издирването на изчезналия приключи преди дори да е започнало. Тюрен показа необичайно самообладание, сякаш не осъзнаваше какво стои пред очите му. В продължение на няколко часа неспокойно снова зад полицейските заграждения, без да каже и дума, докато в един момент Валандер внезапно забеляза, че е изчезнал.
Докато беше долу в рова, Валандер се почувства като хванат в капан плъх, подгизнал до мозъка на костите си. По вида на най-близките си сътрудници съдеше, че вършат работата си с цената на огромни усилия и едва издържат. И Сведберг, и Хансон няколко пъти излизаха от рова, подгонени от силни пристъпи на гадене. Но Ан-Брит Хьоглунд, която искаше да прати у дома по-рано вечерта, изглеждаше странно невъзмутима. Лиса Холгершон долетя на място веднага щом Валандер откри тялото. Тя организира мъчното за работа местопроизшествие така, че да не се пречкат и препъват един в друг. По едно време някакъв полицейски стажант се подхлъзна в калта и падна в рова. Нарани ръката си на един от прътите, та се наложи лекарят, който тъкмо умуваше как ще освободят трупа, да промие и превърже раната му. Валандер случайно видя как момчето се подхлъзна и му проблесна как най-вероятно са се развили събитията, когато Ериксон е паднал и се е нанизал на коловете. Първото, което направиха с Нюберг — техния съдебен експерт, бе да огледа грубите дъски. Свен Тюрен потвърди, че те са били сложени над рова като мостче. Холгер Ериксон собственоръчно ги сложил там. Веднъж Тюрен го придружил до кулата на хълма. Валандер научи, че Холгер Ериксон е бил страстен любител на птиците. Кулата, която се извисяваше, не беше ловна, а наблюдателна. Бинокълът от празния калъф откриха да виси на шията на Ериксон. На Свен Нюберг не беше нужно много време, за да установи, че дъските са били прерязани с трион, така че да рухнат и под най-малкото натоварване. След тази информация Валандер с мъка се изкатери извън рова и се усамоти, за да помисли. Опита да си представи развоя на събитията, ала не успя. Едва когато Нюберг констатира, че бинокълът има нощно виждане, Валандер започна да се досеща как бе станало всичко. Същевременно беше му трудно да приеме своето собствено тълкование. Ако беше прав, пред себе си имаха местопрестъпление, подготвено и планирано с такава зловеща и брутална прецизност, че изглеждаше почти невероятно.
Късно вечерта започнаха работата по изваждане тялото на Ериксон от рова. Заедно с лекаря и Лиса Холгершон трябваше да вземат решение дали трябва да изровят прътите и да ги прережат с трион, или да изберат най-страховития вариант и да изтеглят тялото.
Спряха се на последното по съвет на Валандер. Той и колегите му имаха нужда да видят местопроизшествието точно такова, каквото е било преди Холгер Ериксон да стъпи на моста и да полети надолу към смъртта си. Валандер се почувства задължен да вземе участие в зловещата финална част, когато жертвата бе издърпана от коловете и тялото й откарано. Минаваше полунощ, когато привършиха; дъждът намаля, но не показваше признаци, че ще спре, и единственото, което се чуваше, бе един електрически генератор и звуците на обути в ботуши крака, които джапат из калта.
Настана миг на бездействие. Нищо не се случваше. Някой донесе кафе. Изнурени лица призрачно просветваха в бялата светлина. Валандер реши, че трябва да си събере мислите и да направи равносметка. Какво всъщност се беше случило? Как щяха да продължат? Вече бе станало среднощ и всички бяха изтощени. Бяха разстроени, подгизнали, прегладнели. Мартинсон бе долепил телефон към ухото си. Валандер се зачуди дали разговаря с вечно разтревожената си жена. Но когато приключи разговора и прибра телефона в джоба си, той ги осведоми, че някакъв дежурен метеоролог обещава дъждът да спре през нощта. В същия миг Валандер реши, че най-доброто, което биха могли да направят в този момент, е да изчакат да се съмне. Още не бяха тръгнали по петите на предполагаем убиец, все още търсеха следи, които да им дадат отправна точка. Водачите на полицейските кучета, които пристигнаха на мястото, за да издирват Холгер Ериксон, не откриха никакви следи. Валандер и Нюберг се качиха в кулата, но не успяха да открият следи, които да ги отведат по-нататък. Тъй като Лиса Холгершон все още беше там, Валандер се обърна към нея.