— С други думи, искаш да кажеш, че вероятно е имал врагове — рече Валандер.
— В това можем да бъдем абсолютно сигурни. Ала това не значи, че са били готови да извършат убийство. Не и по начина, по който е извършено.
Валандер реши, че могат да обсъдят подострените пръти и срязаното мостче и по-късно. Искаше да поставя въпросите един по един. Най-вече за да може умът му да държи всички детайли в ред. Още нещо, което Рюдберг често му бе повтарял. Разследването на едно престъпление е като строителна площадка. Всичко трябва да се върши в правилната последователност, за да функционира.
— Да проучим живота на Холгер Ериксон е първото, с което трябва да се заемем — рече Валандер. — Но преди да си разпределим работата, бих искал да опитам да ви обрисувам каква според мен е била хронологията на престъплението.
Седяха около голямата кръгла маса в кухнята. В далечината, през прозорците, можеха да видят огражденията и бялото найлоново платнище, което плющеше на вятъра. Нюберг стоеше в калта и ръкомахаше подобно на облечено в жълто плашило. Валандер можеше ясно да си представи уморения му, раздразнен глас. Знаеше обаче, че Нюберг е способен и прецизен. Щом размахва ръце, то сигурно има основателна причина.
Валандер забеляза как вниманието му постепенно се изостря. Беше го преживявал толкова много пъти. Точно в този момент разследващият екип започва да следва дирята.
— Според мен нещата са се развили по следния начин — подзе Валандер, като внимаваше да говори бавно, и грижливо подбираше думите си. — Някъде след десет часа в сряда вечерта или може би рано сутринта в четвъртък Холгер Ериксон излиза от къщата. Не заключва вратата, защото възнамерява скоро да се прибере. Не е излизал извън пределите на имота си. Носи със себе си бинокъл. Нюберг установи, че уредът има приспособление за нощно виждане. Тръгва надолу по пътеката, която върви към рова, над който е поставил мостче. Вероятно се е бил запътил към кулата на хълмчето от другата страна на рова. Интересувал се е от птици. Точно сега, през септември и октомври, прелетните птици се отправят на юг. Не съм много наясно как става това и в какъв ред отлитат, но съм чувал, че големите ята летят и намират пътя си нощем. Това би могло да обясни бинокъла и късния час. Е, освен ако не се е случило рано сутринта де. Стъпил е на мостчето, което моментално се е счупило на две, защото дъските предварително са били срязани почти до края. Полетял е право надолу в рова, по очи, и се е нанизал на прътите. Там намира смъртта си. И да е викал за помощ, никой не го е чул. Къщата, както вече сте забелязали, е разположена много усамотено. Стопанството неслучайно е кръстено „Уединение“.
Преди да продължи, си наля кафе от един от термосите на ведомството.
— Ето така според мен са се развили нещата — допълни. — В заключение пред нас възникват доста повече въпроси, отколкото отговори. Ала именно оттук трябва да започнем. Изправени сме пред едно добре планирано убийство. Брутално и жестоко. Налице нямаме никакъв явен или дори предполагаем мотив. Не разполагаме и с улики, които да ни дадат отправна точка.
Всички мълчаха. Валандер обходи масата с поглед.
Най-накрая Ан-Брит Хьоглунд наруши мълчанието.
— Има още едно нещо, което е важно. Който и да го е извършил, не е имал никакво намерение да прикрие деянието си.
Валандер кимна. Възнамерявал бе да насочи вниманието им точно към това.
— Смятам, че тук става дума за нещо повече — каза той. — Капанът за животни би могъл да се тълкува и като акт на преднамерена и демонстративна жестокост.
— Още един луд ли ще трябва да търсим? — попита Сведберг.
Всички около масата знаеха какво има предвид. Спомените от изминалото лято все още бяха прекалено ясни.
— Не можем да пренебрегнем тази възможност — рече Валандер. — Изобщо нищо не можем да пренебрегнем.
— Прилича на капан за вълци — уточни Хансон. — Или нещо, което си гледал в някой стар военен филм, където действието се развива в Азия. Странна комбинацията: вълчи капан и любител на птици.
— Или търговец на коли — вметна Мартинсон, който до този момент бе мълчал.
— Или поет — предположи Ан-Брит Хьоглунд. — Имаме богат избор.
Часът стана седем и половина. Срещата приключи. Засега щяха да използват кухнята на Холгер Ериксон, когато бе нужно да се събират. Сведберг тръгна, за да поговори надълго и нашироко със Свен Тюрен и момичето от компанията за топливо, което беше приело поръчката на Ериксон.