Остави мислите си да блуждаят. Дали не му се е случило нещо по пътя за Копенхаген? Възможно ли е да е паднал във водата от някой ферибот? В такъв случай куфарът би останал. Извади една от картичките за цветя, които бяха в джоба му. На една от тях беше записал телефонния номер в цветарницата. Отиде в кухнята и се обади. През прозореца виждаше високата силажна сграда в пристанището на Юстад. В далечината един от фериботите, които пътуваха до Полша, напускаше пристанището покрай каменния вълнолом. Ваня Андершон вдигна отсреща.
— Още съм в апартамента — рече той. — Имам два въпроса. Той спомена ли как ще пътува до Копенхаген?
Тя отговори бързо и уверено.
— Той винаги пътуваше през Лимхамн и Драгьор.
Е, поне това се знае.
— Имам още един въпрос — продължи. — Знаете ли колко куфара е имал?
— Не — отговори тя. — Как бих могла да знам?
Валандер разбра, че трябва да зададе въпроса по друг начин.
— Как изглеждаше куфарът му? — почуди се той. — Може би все някога сте го виждали?
— Рядко носеше много багаж — отвърна тя. — Владееше изкуството да пътува. Имаше чанта с дръжка за през рамото и по-голям куфар с колелца.
— Какъв беше на цвят? — попита Валандер.
— Черен.
— Сигурна ли сте?
— Да — потвърди тя, — сигурна съм. — Няколко пъти съм го посрещала от пътуванията му. На железопътната гара или на „Стуруп“. Йоста не изхвърляше нищо нахалост. Ако му се е наложило да си купи нов куфар, щях да знам. Със сигурност щеше да се оплаче колко е скъп. Понякога може да е много стиснат.
Но екскурзията до Найроби е струвала трийсет хиляди крони, помисли си Валандер. И тези пари са били хвърлени на вятъра. Което едва ли е станало доброволно.
Усети как неохотата му нараства. Приключи разговора и каза, че ще върне ключовете в магазина до половин час.
Едва когато остави слушалката, осъзна, че тя вероятно затваря цветарницата по обед. Премисли казаното от нея. Черен куфар. Двата, които намери в гардероба на спалнята, бяха сиви. Не видя и чанта с дръжка за носене през рамо. Освен това вече му беше известно, че пътешествията на Йоста Рюнфелд са започвали през Лимхамн. Застана до прозореца и се загледа над покривите на къщите, фериботът за Полша вече не се виждаше.