Седеше в служебната стая, която се намираше по средата на голямото отделение. Благодарение на стъклените стени можеше да види какво се случва извън помещението. Денем по коридорите се движи непрестанен поток от хора. Ала сега, през нощта, всичко бе различно. Харесваше й да работи нощем. Много от колежките й предпочитаха да го избегнат. Имаха семейства, не можеха да си доспят през деня. Децата на Юлва Бринк бяха пораснали, а съпругът й бе главен механик на петролен танкер, изпълняващ чартърни курсове между пристанища в Близкия изток и Азия, и затова нямаше нищо против нощните смени. Да работи, докато другите спят, й действаше успокояващо.
С наслада отпи от кафето и си взе парче кейк от подноса на масата. Една от медицинските сестри влезе и седна, веднага след нея влезе и другата. В един ъгъл тихо жужеше радио. Заприказваха се за есента, за неспирния дъжд. Майката на една от сестрите можела да предрича времето и казала, че зимата ще е дълга и студена. Юлва Бринк се замисли за случаите, когато цял Сконе е бил затрупан от сняг. Не се случваше често. Но когато се случеше, за родилките, които не могат да стигнат до болницата, бе ужасяващо. Сети се как веднъж бе седяла премръзнала в един леденостуден трактор, който си проправяше път през снежната виелица и преспите до една изолирана ферма на север от града. Жената имаше силен кръвоизлив. Това беше единственият случай в дългогодишната й работа като акушерка, когато не на шега се изплаши, че може да изтърве родилка. А това беше нещо недопустимо. Швеция бе държава, където жените чисто и просто не умират при раждане.
Но все пак още беше есен. Времето на офиката. На Юлва Бринк, която бе израснала в Северна Швеция, понякога й липсваха меланхоличните гори в Норланд. Не успя да свикне с пейзажа на Сконе, където ветровете имаха върховното господство. Мъжът й обаче беше по-настоятелният от двамата. Беше роден в Трелеборг и не можеше да си представи да живее другаде, освен в Сконе. Поне в редките случаи, когато имаше време да си е у дома.
Лена Сьодерстрьом влезе в стаята и прекъсна размишленията й. Тя беше малко над трийсетте. Би могла да ми е дъщеря, каза си Юлва. Аз съм точно два пъти по-стара. На шейсет и две години.
— Май няма да роди по-рано от утре сутрин — каза Лена Сьодерстрьом. — Дотогава ще сме си отишли у дома.
— Тази нощ ще е спокойно — обади се Юлва. — Подремни, ако си уморена.
Нощите можеха да бъдат дълги. Да подремнеш петнайсет минути или половин час може да е от полза. Непреодолимата умора изчезва. Обаче Юлва никога не спеше. След като навърши петдесет и пет, забеляза, че потребността й от сън постепенно намалява. Казваше си, че това е напомняне колко кратък и преходен е животът. Тоест, че не бива де бъде проспиван.
Една медицинска сестра се мярна отвън в коридора. Лена Сьодерстрьом пиеше чай. Двете сестри бяха свели глави над една кръстословица. Часът беше дванайсет и деветнайсет. Вече е октомври, помисли си Юлва. Есента напредва, скоро ще дойде и зимата. През декември Хари ще е в отпуска. Един месец. Тогава ще направим ремонт на кухнята. Не че има нужда, но за да има той с какво да се занимава. Отпуската не е любимото време на Хари. Не го свърта. От една стая се позвъни. Някоя от сестрите стана и отиде. След няколко минути се върна.
— Мария от трета стая я боли главата — каза тя и седна отново при кръстословицата. Юлва пиеше кафето си. Внезапно осъзна, че я притеснява нещо, без да знае точно какво. Изведнъж се сети.
Сестрата, която премина отвън в коридора.
Нещо не беше в наред. Та нали всички дежурни в отделението се бяха събрали в служебната стая? Звънецът към Спешното отделение също не бе звънял.
Поклати глава на щуротиите си. Сигурно й се беше привидяло.
И в същото време знаеше, че не е така. Медицинска сестра, която не би трябвало да е в отделението, беше преминала по коридора.
— Кой мина по коридора? — бавно попита тя.
Другите я изгледаха недоумяващо.
— Как така? — учуди се Лена Сьодерстрьом.
— Една медицинска сестра премина по коридора преди няколко минути. Докато седяхме тук.
Все още не разбраха какво има предвид. И тя самата не разбираше. Звънецът отново иззвъня. Юлва бързо остави чашата си настрана.