— Аз ще поема случая — рече тя.
Жената от втора стая се чувстваше зле. Очакваше третото си дете. Юлва подозираше, че детето не е било планирано. Даде на жената да пийне нещо и излезе в коридора. Огледа се. Вратите бяха затворени. Но една сестра мина оттам. Не беше й се привидяло. Изведнъж се притесни. Нещо не беше както трябва. Застана неподвижно в коридора и се ослуша. От служебната стая се чуваше приглушеното радио. Върна се в стаята и взе чашата си кафе.
— Нищо сериозно — каза тя.
В същия миг непознатата сестра отново премина отвън по коридора. Този път я видя и Лена Сьодерстрьом. Всичко стана много бързо. Чуха как вратата към големия главен коридор се хлопва.
— Кой беше това? — попита Сьодерстрьом.
Юлва Бринк поклати глава. Двете сестри, които решаваха кръстословицата, вдигнаха поглед от списанието.
— За кого говорите? — попита едната от тях.
— За сестрата, дето премина от тук.
Онази, която държеше химикалката и попълваше кръстословицата, се разсмя.
— Ама ние сме тук — уточни тя. — И двете.
Юлва бързо се изправи. Разтвори вратата към външния коридор, който свързваше Родилното отделение с останалата част на болницата, но той беше празен. Ослуша се. Някъде далече се чу звук от затваряща се врата. Върна се в стаята за почивка. Поклати глава. Не успя да види никого.
— Какво прави тук сестра от друго отделение? — зачуди се Лена Сьодерстрьом. — Без дори да поздрави?
Юлва Бринк не знаеше. Но поне й стана ясно, че не си го е въобразила.
— Нека погледнем във всички стаи — предложи тя. — Да проверим дали всичко е наред.
Сьодерстрьом я изгледа изпитателно.
— Какво би могло да не е наред?
— За всеки случай — рече Юлва Бринк. — Нищо повече.
Влязоха по стаите. Всичко беше нормално. В един часа една от родилките получи кръвоизлив. Остатъкът от нощта бе изпълнен с работа. В седем часа, след рапорта, Юлва си отиде у дома. Живееше в еднофамилна къща точно до болницата. Когато се прибра, отново се замисли за непознатата медицинска сестра, която мярна в коридора. В този миг бе сигурна, че това не е била сестра. Нищо, че беше облечена в униформа. Една медицинска сестра не влиза в Родилното отделение през нощта, особено пък без да поздрави и да каже какво я води там.
Юлва Бринк продължи да разсъждава. Среднощната случка я разтревожи. Жената сигурно да е била там с някаква цел. Била е в отделението десет минути. После отново бе изчезнала. Десет минути. Сигурно е посетила някоя от пациентките в стаите. Коя? И защо? Легна си и се опита да заспи, но не можа. Непознатата жена от изминалата нощ не преставаше да снове из главата й. Към единайсет часа се предаде. Стана от леглото и си направи кафе. Реши, че е редно да поговори с някого.
Имам братовчед, който е полицай. Във всеки случай поне би могъл да ми каже дали се безпокоя напразно. Взе телефона и набра домашния му номер. На телефонния секретар бе записан неговият глас, който съобщи, че е на работа. Участъкът не беше далече и тя реши да се разходи. Парцаливи облаци се гонеха по небето. Сети се, че полицията може би няма приемно време в събота. Освен това прочете във вестниците за ужасното престъпление, извършено до Льодинге. Търговец на коли бил убит и захвърлен в ров. Полицаите едва ли ще имат време за нея. Дори братовчед й.
Отиде на пропуска и попита за инспектор Сведберг. Бил там, но е страшно зает.
— Предайте му, че го търси Юлва — каза тя. — Негова братовчедка съм.
Няколко минути по-късно Сведберг дойде и я отведе със себе си. Той държеше на семейството, обичаше братовчедка си и затова не можеше да не й отдели няколко минутки. Седнаха в стаята му. Беше донесъл кафе. После тя разказа за събитията, станали през нощта. След като я изслуша, Сведберг се съгласи, че случилото се е странно. Но едва ли е нещо, за което си заслужава да се тревожи. Отговорът му я задоволи. Предстояха й три свободни дни и скоро забрави медицинската сестра, която видя в Родилното.
Късно в петък вечерта Валандер събра уморените си колеги от разследващия екип на съвещание в полицейския участък. Затвориха вратите в десет часа и заседанието се проточи до късно след полунощ. Започна, като се наблегна на факта, че понастоящем имат още един случай с изчезнал човек, който трябва да разрешат. Мартинсон и Ан-Брит Хьоглунд бяха успели да направят предварителна проверка в регистрите, които имаха на разположение. Засега полицията не разполагаше с нищо, което да подсказва връзка между Холгер Ериксон и Йоста Рюнфелд. Ваня Андершон също не можа да си спомни Рюнфелд някога да е споменавал за Ериксон. Валандер подчерта, че единственото, което могат да направят, е да работят, без да се увличат в предположения. Йоста Рюнфелд може да се появи всеки момент и да даде разумно обяснение за изчезването си. Ала не можеха да пренебрегнат злокобното съвпадение. Валандер възложи на Ан-Брит Хьоглунд да поеме работата около Йоста Рюнфелд. Но това не означаваше, че отпада от разследването на убийството на Холгер Ериксон. Преди Валандер често се противопоставяше, когато искаха подкрепления от Стокхолм при разплитането на тежките случаи, но този път му се струваше, че сега трябва да имат такива, и то още от самото начало. Вече го бе споменал на Хансон. Съгласиха се да почакат и да повдигнат въпроса в началото на следващата седмица. В случай, че осъществят пробив в разследването по-рано от очакваното.