Седяха около масата в заседателната зала и обсъждаха свършеното до този момент. Както всеки път, Валандер първо попита дали някой има да доложи нещо важно. Обиколи с поглед масата. Всички поклатиха глава. Нюберг, както обикновено, седеше сам в края и тихичко подсмърчаше. Именно на него Валандер даде първо думата.
— Засега нищо — каза Нюберг. — Видяхте това, което и ние. Дъските са били прерязани така, че да се счупят под тежестта му. Той е паднал и се е набучил на коловете. В рова не намерихме нищо. Все още не знаем откъде идват бамбуковите пръти.
— А кулата? — попита Валандер.
— Нищо не сме открили — отвърна Нюберг. — Естествено, далеч не сме готови. Би било от голяма полза, ако ни подскажете какво да търсим.
— Не знам — сви рамене Валандер. — Извършителят обаче все трябва да е дошъл отнякъде. Имаме пътеката от къщата на Холгер Ериксон. Наоколо има и ниви. А зад хълма — горичка.
— Към горичката има път за трактори — обади се Ан-Брит Хьоглунд. — Със следи от превозни средства. Изглежда, никой от съседите не е забелязал нещо необичайно.
— Холгер Ериксон явно е притежавал много земя — вметна Сведберг. — Разговарях с един земеделец на име Лундберг. Преди десет години продал повече от петдесет хектара на Холгер Ериксон. Земята си е била негова, не е имало никакви причини там да се навъртат други хора. Това означава, че едва ли някой е видял нещо.
— Остава да разпитаме още много хора — рече Мартинсон, докато разлистваше документите си. — Впрочем свързах се с Центъра по съдебна медицина в Лунд. Смятат, че в понеделник сутринта най-вероятно ще имат информация за нас.
Валандер си го отбеляза. След това отново се обърна към Нюберг.
— Как вървят нещата с къщата на Ериксон? — поинтересува се.
— Няма начин да свършим всичко наведнъж — сопна се Нюберг. — Киснем навън в тинята, защото скоро пак ще завали. Мисля, че ще можем да започнем с къщата утре сутрин.
— Звучи добре — отвърна Валандер любезно. Последното нещо, което желаеше, бе да ядоса Нюберг. Щеше да създаде напрежение, което да повлияе на цялото съвещание. Същевременно не можеше да преодолее раздразнението си от постоянната сприхавост на Нюберг. Не му убягна и Лиса Холгершон, която седеше по средата от дългата страна на масата, забелязала също киселия тон на Нюберг.
Продължиха разбора си. Все още се намираха в началната фаза на разследването. Валандер често си бе казвал, че тя прилича на разчистване. Напредваха предпазливо. Все още нямаха следи, по които да тръгнат, и всичко беше еднакво важно. Едва когато някои неща започват да изглеждат по-маловажни от други, идва моментът, когато ще се спуснат по ясните дири.
Превали полунощ и вече наближаваше един, когато Валандер осъзна, че още не могат да напипат верния път. Разговорите с Рут Ериксон и Свен Тюрен не доведоха до напредък. Холгер Ериксон направил поръчка за гориво. Четири кубични метра. Нямало нищо странно или тревожно. Загадъчният сигнал за взлом, подаден миналата година, си остана без обяснение. Разследването за живота на Ериксон и това какъв е бил като човек само им даде начален тласък. Единствено рутинните процедури продължаваха да движат разследването напред. Работата все още не бе в началната си фаза. Фактите, от които можеха да изходят, бяха малобройни. Разследването още не бе заживяло свой собствен живот. Някъде след десет часа, в сряда вечерта на двайсет и първи септември, Ериксон е излязъл с бинокъл на врата. Тогава смъртоносният капан вече е бил заложен. Стъпил на мостчето и полетял право към смъртта си.