Когато никой нямаше какво повече да добави, Валандер се опита да направи обобщение. По време на цялото съвещание имаше чувството, че на местопрестъплението е видял нещо, което трябва незабавно да обсъдят. Беше видял нещо, което не можеше да разгадае. Начинът на действие, помисли си. Има нещо в тези колове. Убиецът използва език, който избира съзнателно. Защо набучва някого на кол? Защо си прави целия този труд?
Засега запази тази мисъл за себе си. Все още бе твърде неясна, за да я сподели с останалите.
Наля си чаша минерална вода и бутна настрана книжата, които лежаха пред него.
— Все още търсим отправна точка — поде той. — Имаме си работа с убийство, което не прилича на никое друго. Това подсказва, че мотивът и извършителят са такива, с каквито не сме се сблъсквали преди. До известна степен наподобява ситуацията, в която се намирахме през изминалото лято. Тогава разрешихме случая благодарение на това, че не се оставихме да ни води само едно-единствено нещо. И сега също не бива да го допускаме.
После се обърна направо към Лиса Холгершон.
— Трябва да работим здравата — продължи той. — Вече е събота. Няма какво да се прави. Всички ще продължат да работят по задачите си и през уикенда. Не можем да чакаме до понеделник.
Лиса кимна. Не възрази.
Разпуснаха съвещанието. Всички бяха уморени. Лиса Холгершон и Ан-Брит Хьоглунд обаче не тръгнаха с останалите. Скоро останаха сами в заседателната зала. Валандер си каза, че по изключение този път жените са мнозинство в неговия свят.
— Пер Окесон те търси под дърво и камък — каза Холгершон.
Валандер осъзна, че е забравил да се обади. Отчаяно поклати глава.
— Още утре ще му се обадя — рече той.
Лиса Холгершон си бе облякла палтото. Валандер усети, че има още нещо да каже.
— Възможно ли е това убийство да е извършено от някой луд? — попита тя. — Да набучиш някого на кол. За мен това си е направо Средновековието.
— Не е задължително — възрази Валандер. — Ями с колове са се използвали и през Втората световна война. Освен това жестокостта и лудостта невинаги вървят ръка за ръка.
Лиса не изглеждаше доволна от отговора му. Облегна се на касата на вратата и се загледа в него.
— Въпреки това не съм убедена. Дали да не извикаме криминалния психолог, дето беше тук през лятото? Ако правилно съм те разбрала, бил ви е от голяма полза.
Валандер не можеше да отрече, че Матс Екхолм допринесе за успеха на разследването. Помогна им да сглобят профила на предполагаемия извършител. Въпреки това Валандер смяташе, че е твърде рано да го викат отново. Като цяло се страхуваше да прави сравнения между случаите.
— Може би — рече колебливо. — Но смятам да поизчакаме малко.
Тя го изгледа изпитателно.
— Не те ли е страх, че ще се случи отново? Още един гроб с остри колове?
— Не.
— Ами Йоста Рюнфелд? Другият изчезнал?
Валандер изведнъж вече не бе толкова сигурен дали не говори против здравия си разум. Поклати глава. Не смяташе, че ще се повтори. А може би се надяваше да е така?
Не знаеше.
— Убийството на Холгер Ериксон е изисквало голяма подготовка — отбеляза той. — Човек прави такова нещо само веднъж. Освен това се основава на наличието на някои много специфични предпоставки. Например достатъчно дълбок ров. Мостче. И набелязана мишена, която излиза вечер или на зазоряване да наблюдава птиците. Съзнавам, че аз самият свързах изчезването на Йоста Рюнфелд със случилото се в Льодинге, но беше най-вече от предпазливост. Ако ще ръководя това разследване, трябва да използваме хем колан, хем тиранти.
Сравнението предизвика изненада у нея. Ан-Брит Хьоглунд се закиска. После Лиса Холгершон кимна.
— Струва ми се, че разбирам какво имаш предвид — каза. — Ала си помисли и по въпроса за Екхолм.
— Ще го направя — потвърди Валандер. — Не казвам, че не си права, но сега ми се струва твърде рано. Много често ефективността на дадено действие зависи от това дали е то извършено в подходящия момент.
Лиса Холгершон кимна и си закопча палтото.
— Имаме нужда и да поспим — каза тя. — Не оставайте твърде дълго.
— Тиранти и колан — повтори Ан-Брит Хьоглунд, когато останаха насаме. — От Рюдберг ли си го научил?
Валандер не се засегна. Само сви рамене и започна да събира книжата си.
— Трябва да го оттренирам — отвърна й. — Спомняш ли си, когато постъпи при нас? Смяташе, че можеш да научиш много неща от мен. Може би сега разбираш колко си се заблуждавала.