Тя седеше на масата и разглеждаше ноктите си. Валандер си помисли, че е бледа, уморена и всъщност некрасива, ала способна. Нещо толкова рядко срещано като всеотдаен полицай. По това си приличаха.
Пусна купчината книжа на масата и седна на един стол.
— Разкажи ми какво виждаш — подкани я.
— Нещо, което ме плаши — отвърна тя.
— Защо?
— Бруталността. Пресметливостта. Освен това не разполагаме с мотив.
— Холгер Ериксон е бил богат. Всички разказват какъв безкомпромисен бизнесмен е бил. Възможно е да си е спечелил врагове.
— Това не обяснява защо е трябвало да го набучат на кол.
— Омразата може да заслепи. По същия начин както завистта. Или ревността.
Тя поклати глава.
— Когато отидох там, имах усещането, че става въпрос за нещо повече от убийството на един старец — обясни тя. — Не мога да се изразя по-ясно. Но усещането беше там. И беше силно.
Внезапно умората напусна Валандер. Осъзна, че тя е казала нещо важно. Нещо, което смътно докосна мислите, изникнали и в неговия ум.
— Продължавай — насърчи я той. — Доразвий мисълта си!
— Няма какво повече. Човекът е мъртъв. Който го видя, никога няма да забрави как точно е станало. Това е убийство, но същевременно има и нещо друго.
— Всеки убиец говори на свой език — додаде Валандер. — Това ли имаш предвид?
— Горе-долу.
— Имаш предвид, че е искал да ни каже нещо?
— Възможно е.
Код, помисли си Валандер. Код, който все още не сме разгадали.
— Може и да си права — съгласи се.
Седяха смълчани. После Валандер тежко се изправи от стола и продължи да събира книжата си. Откри нещо, което не беше негово.
— Това твое ли е? — попита.
Тя хвърли поглед към листа.
— Това е почеркът на Сведберг.
Валандер се опита да разчете написаното с молив. Ставаше въпрос за Родилното отделение и непознатата жена.
— Какво, за бога, е това? — възкликна. — Сведберг дете ли ще има? Та той дори не е женен! Изобщо излиза ли с някого?
Тя взе листа от ръката му и го прочете.
— Явно някой е докладвал за непозната жена, която се мотае из Родилното отделение, предрешена като медицинска сестра — рече тя, като му подаде листа.
— Ще се заемем със случая, щом ни остане време — иронично подхвърли Валандер. Смяташе да метне листа в кошчето, но размисли. Щеше да го върне на Сведберг на следващия ден.
Разделиха се вън в коридора.
— Кой гледа децата? — попита той. — Мъжът ти у дома ли е?
— В Мали е — отвърна тя.
Валандер не знаеше къде се намира Мали, ала не попита.
Тя излезе от безлюдния участък. Валандер остави книжата на бюрото и си взе якето. На излизане от пропуска спря в дежурната стая, където седеше самотен полицай и четеше вестник.
— Някой да се е обаждал за Льодинге? — попита той.
— Никой.
Валандер излезе навън и продължи към колата си. Духаше вятър. Сети се, че Ан-Брит не му отговори как се справя с гледането на децата. Дълго рови в джобовете си, преди да намери ключовете от колата. После се отправи към къщи. Макар че беше много уморен, дълго остана седнал на дивана, премисляйки събитията от деня. Най-вече мислеше над онова, което каза Ан-Брит Хьоглунд точно преди да се разделят. Че убийството на Холгер Ериксон беше нещо повече. Нещо друго.
Може ли едно убийство да бъде нещо повече от убийство?
Наближаваше три, когато си легна. Преди да заспи, си напомни, че на следващия ден трябва да се обади на баща си и на Линда.
Към шест сутринта се стресна в съня си и се събуди. Беше сънувал, че Холгер Ериксон е жив. Как стои на дървеното мостче над рова. В момента, в който се счупи, Валандер се събуди. Наложи си да стане от леглото. Навън пак валеше. В кухнята откри, че кафето се е свършило. Вместо това изнамери няколко хапа против главоболие и дълго седя на кухненската маса, подпрял с ръка главата си.
Пристигна в участъка в седем и четвърт. Пътем към кабинета си се отби да си вземе чаша кафе.
Щом отвори вратата, забеляза нещо, което не беше видял предната вечер. На стола до прозореца стоеше пакет. Едва когато го погледна по-отблизо, си спомни за известието, което намери в апартамента на Йоста Рюнфелд. Значи Ебба се беше погрижила някой да вземе пратката. Закачи якето си и отвори пакета. Мина му през ума, че може би не е упълномощен да го направи. Разгъна опаковъчната хартия и се загледа в съдържанието със смръщено чело.