Вратата на кабинета му беше отворена. По коридора премина Мартинсон.
Валандер му извика.
Колегата му се спря на вратата.
— Влез — подкани го Валандер. — Влез и виж това.
9
Стояха надвесени над кашона на Йоста Рюнфелд.
На Валандер всичко това му приличаше на купчина боклуци — кабели, релета и черни миниатюрни кутийки, чието предназначение не му беше известно. Ала очевидно Мартинсон бе наясно какво представлява поръчката на Йоста Рюнфелд, за която полицията беше платила.
— Това е сложно подслушвателно оборудване — каза той и извади една от кутийките.
Валандер го изгледа скептично.
— Нима човек наистина може да си купи сложно електронно оборудване чрез фирма за търговия по пощата в Бурос? — недоумяваше той.
— По пощата можеш да поръчаш абсолютно всичко — отвърна Мартинсон. — Времето, когато фирмите за търговия по пощата се занимаваха с пласирането на второкачествени стоки, отмина. Сигурно все още се намират такива. Но това са първокласни продукти. Трябва да проверим обаче дали е напълно законно. Вносът на такива стоки е строго регулиран.
Разопаковаха кашона върху бюрото на Валандер. Оказа се, че съдържа не само подслушвателно оборудване. За тяхно огромно изумление откриха вътре и кутия с магнитна четка и железни стърготини. Това можеше да означава едно-единствено нещо. Рюнфелд е възнамерявал да снема отпечатъци.
— Как да го тълкуваме това? — учуди се Валандер.
Мартинсон поклати глава.
— Изглежда много необичайно — рече той.
— За какво му е притрябвала на цветар апаратура за подслушване? Да шпионира конкуриращи се търговци на лалета?
— Наборът за дактилоскопичните отпечатъци е още по-странен.
Валандер смръщи чело. Изобщо не разбираше. Апаратурата е скъпа. Несъмнено става дума за високи технологии. Валандер се доверяваше на преценката на Мартинсон. Фирмата, която бе доставила стоките, се наричаше „Секур“ и имаше адрес на „Йетенгсвеген“ в Бурос.
— Нека им се обадим и да попитаме дали Рюнфелд е пазарувал и други неща — предложи Валандер.
— Едва ли ще горят от желание да предоставят данни за клиентите си — отбеляза Мартинсон. — Освен това сега е събота сутрин.
— Имат денонощен телефон за поръчки — уточни Валандер и посочи придружителния формуляр, поставен най-горе в кашона.
— Това е просто телефонен секретар — рече Мартинсон. — Пазарувал съм градинарски инструменти чрез фирма за търговия по пощата в Бурос, знам как стават нещата. Там не седят денонощно телефонисти, ако си въобразяваш това.
Валандер заразглежда едно от микрофончетата.
— Дали това действително е законно? Прав си, трябва да проучим въпроса.
— Струва ми се, че мога още сега да те осветля — рече Мартинсон. — В стаята си имам няколко сводки, които се отнасят точно за това.
Изчезна в коридора, след което бързо се върна. В ръката си държеше няколко тънички книжки.
— Информационната служба към Дирекция на полицията — рече. — Много от заглавията им са наистина ценни.
— Чета ги, когато ми стигне времето — обясни Валандер. — Понякога се питам дали не издават твърде често.
— Ето тук имаме брошура, озаглавена „Тайното подслушване с електронни устройства като принудително средство при наказателнопроцесуални процедури“ — посочи Мартинсон и остави едната книжка на бюрото. — Може би не това ни интересува на първо място. Какво ще кажеш за „Паметна записка относно апаратура за подслушване“?
Мартинсон прелисти. Спря на едно място и зачете.
— Според шведското законодателство е незаконно притежаването, продажбата и вносът на подслушвателно оборудване — отбеляза той. — От което става ясно, че е незаконно и да се произвежда.
— Значи ще помолим колегите от Бурос да се заемат с въпросната фирма за търговия по пощата — каза Валандер. — От написаното тук следва, че се занимават с незаконна продажба. И незаконен внос.
— Фирмите за търговия по пощата обикновено са много сериозни — вметна Мартинсон. — Подозирам, че това е гнила ябълка, от която самият бранш с удоволствие би се отървал.